РЪКОЯ̀ТКА ж. Остар. Ръкохватка. И наистина, като гледаше човек тия ръждясали вече ножици, .., тия ръкоятки с цвят на змийска кожа, защитени с пръчки от лъсната мед, .., не беше мъчно да се разберат, че хората, които са носили тия сабли, принадлежат вече на миналото. Й. Йовков, ЖС 1920, 176. Ерик хвана ръкоятките на тежката картечница и грижливо заопипва през мерника неподвижната тръстика. К, 1963, кн. 1, 20.
— От рус. рукоятка.