РЪКУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ръкувам се. — Поздравлявам ви за добрите успехи на ученичките ви, — каза Огнянов с топло и съчувствено ръкуване и си замина. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 73. Майка ми го посрещна много любезно и при ръкуването бай Михалаки, .., целуна на майка ми ръката. СбАСЕП, 75. Бенко взе ръката му, облъхна го някаква странна хладина, която не се усеща при всяко ръкуване. Ал. Бабек, МЕ, 176.