РЪМЀЖ, мн. няма, м. Валеж от слаб, на ситни капки дъжд, от дъжд, който ръми; ръмене. Вятърът най-после утихна, а дъждът постепенно премина в ръмеж и после напълно спря. Ив. Радинска, ТМ (превод) [еа]. В зависимост от агрегатното състояние на валежната вода се различават течни и твърди валежи. Към течните валежи спадат дъждът, ръмежът, а към твърдите — снегът, градът, суграшицата. Геогр. VІІІ кл, 1965, 12.