РЪМЖЀНЕ ср. Отгл. същ. от ръмжа. Насреща в тъмнината, .., святкаха две огнени зеници. От невидимата муцуна на звяра се носеше сподавено ръмжене. П. Бобев, К, 13. Хукна да бяга и сигурно щеше да избяга много далеч, ако не беше чул ръмженето на кученцето Пик. Цв. Остриков, ОП, 20. Мъжът се засмя с глас, който напомняше пресекливо откъслечно ръмжене на животно. Вл. Полянов, ПП, 64.