РЪ̀МКА ж. Диал. Лек краткотраен дъжд; ръмеж. Вечерта, привечер, над Горун мина малка ръмка. И дали от ръмката, .., или от нещо друго днес, слънцето се показва светло и румено като ябълка. М. Ягодов, ГП, 7. Тя [царевицата] ще издържи на три снега, не е като боба. Калпаво растение! От една ръмка се набръчва, пуща опашка и нищо не става повече от него. Ст. Даскалов, ЕС, 192.


Източник: Речник на българския език (онлайн)