РЪНЧА̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. Диал. Ръмжа (Н. Геров, РБЯ); рънча се.
РЪНЧА̀ СЕ несв., непрех. Диал. Ръмжа; рънча. Оставял [докторът] едно зло куче на портата си да се рънчи и да гони болните! Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 157.
