РЪ̀ПАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ръпам и от ръпам се; рапане. А от поляната, гдето бяха пуснати биволите да пасат, се дочуваше измерното ръпане на подмладената трева. Ив. Кирилов, Съч. ІІ, 196.
