РЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; ръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ръ̀пнат, св., прех. Диал. Рапвам. Биволиците .. стръвно се нахвърлиха да пасат. И изпърво не се спираха .. — ръпнеха веднъж-дваж на едно място, изпръхтяваха възбудено и притичваха пък на друго. Ил. Волен, МДС, 98.