РЪ̀СЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ръся и от ръся се. Дъждецът трая около четвърт час, без да се усили, и най-после се превърна на едвам усетно ръсене. Ив. Вазов, Съч. ХV, 12. Баба държеше на ръсенето със светена вода за Йордановден и винаги викахме попа да ръси.