РЪ̀СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който се отнася до растеж, нарастване, увеличаване. В последния [в казеина] липсват ръстови фактори, някои соли, микроелементи и пр. НК, 1958, бр. 45, 4. Ръстов потенциал.

2. Който се отнася до големина, размер на готово облекло. Когато се пришива етикетът, трябва да се внимава нанесените данни да отговарят на ръстовите и материалните показатели за дрехата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 64. Ще бъдат внедрени и нови ръстови таблици. Това ще позволи готовото облекло да удовлетворява много по-пълно гражданите по отношение на конструкцията на облеклото. ВН, 1963, бр. 3813, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)