РЪТ, ръ̀тът, ръ̀та, мн. ръ̀тове, след числ. ръ̀та, м. Продълговат хълм; рид, бърдо, рътлина. Слънцето залазяше вече зад високия рът, изпречен като стена над Белово. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 7. Няколко ръта подпрели гърбовете си на една страна и образували една мила долина, която приятно примамва очите ви. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 12. Когато спираме за малко при Средногорци, открива се чудна гледка: на фона на небето по хребета на един страховит рът се движи тържествено шествие — училището се връща от залесяване. Н Стефанова, РП, 119. Трябваше да посрещнат огромната чарда на панагюрския джелепин някъде към Лозен, по горните рътове на Странджа балкан. А. Христофоров, А, 176.