РЪТЀНЕ ср. Отгл. същ. от рътя и от рътя се. Като отсекат пролет издънки от шипцови пръчки и ги рътят в трап, разсаждат ги, както се сади лозе, само в рътене е разликата. Г. С. Раковски, П І, 77.
