РЪТЯ̀ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от рътявам; рътене. Най-после трябва да споменем нещо и за семената, които трудно кълнят, че трябва преди посяването им да се подготвят. Това се състои в рътяването им, като се наредят в една саксия или по-голям съд във влажен пясък. Гр, 1906, бр. 5, 73.


Източник: Речник на българския език (онлайн)