РЪ̀ФАМ, -аш, несв., прех. 1. Откъсвам със зъби, отхапвам парченца от нещо за ядене. Купих си една царевица и докато я ръфах, си припомних, че бях чел някъде за чудните свойства на мамалигата. Й. Попов, ББ, 14-15. Сашко грабна парче хляб и бучка сирене и започна да ръфа лакомо. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 329. Бахчевански енергично ръфаше кифлата си. Ем. Манов, БГ, 225. Всичко ми изхвръкна из главата, когато го видях да ръфа с блажено изражение на лицето една ябълка. К. Грозев, СС, 52.
2. За животно — откъсвам със зъби парчета от някого или нещо, за да ям или да го нараня, увредя. Като видя, че глиганът рухна, кучето се хвърли върху него, захапа го за ухото и започна да го ръфа. Д. Фучеджиев, Р, 269. В дълбокия кладенец .. видя три кефала, които спокойно ръфаха от растителността на объл камък. Ат. Мандаджиев, ОШ, 7. Страшният пес .. се вдигна на задни крака и без да скача, падна на рамената на другия човек, който държеше Манол. Само че той успя да прикрие с лакти гърлото си и кучето ръфаше ръката му. А. Дончев, ВР, 190.
3. Прен. Държа се враждебно с някого, нападам някого, като изричам думи или извършвам действия, с които да го уязвя, нараня. — Не съм малодушен, но мене ме ръфат като вълци от всички страни, а ти стоиш и чакаш. Б. Балабанов, Избр. п ІІ, 209. Той виждаше, че и старата подяжда снахата, мълчешката я ръфа. И. Петров, НЛ, 168.
4. Прен. За неприятно чувство, мисъл и под. — причинявам силни душевни страдания у някого; измъчвам, разяждам. Тъй като мъката я ръфаше безмилостно и дълбоко, Станка се навеждаше и свита, като че я болеше стомах, мъчеше се да потуши всички лоши догадки и съмнения. Г. Караславов, ОХ, 59. — Бесовете ръфат душата ми, брате мой! Духове злобници ще ме погубят! Н. Райнов, КЦ, 33.
5. Прен. За природна стихия или човешка дейност — отнемам, разрушавам части от дадена площ, територия. Но за двадесет години едно зло, сърдито море може да ръфа с вълните си брега и къс по къс да погълне хубава, плодородна земя. Бр. Йосифова, БЧМ, 86. Пътуваме през буйната Равна гора .. Тъмна, стара дъбова гора, свързана с толкова приказни предания. .. Всички тия села .., които ръфат периферията ѝ, са нови, заселени от бежанци из Лозенградско след последната руско-турска война. П. Росен, ВПШ, 188. Русия очерта етническите граници на свободата и се върна с пушка при нозе при устието на Дунава. За да се нахвърлят „силите“ като лешояди върху младата свобода на България и да я ръфат и късат на кървави части… С. Северняк, ИРЕ, 312. ръфам се І. Страд. от ръфам в 1 и 5 знач. Пленниците се чувствуваха безкрайно щастливи, когато можеха да се снабдят с няколко кочана царевица или с тикви .. А когато тия неволници биваха на път, тия жалки продукти се ръфаха и съвсем сурови. В. Карагьозов, Избр. пр, 116. ІІ. Взаим. от ръфам във 2 и З знач. Помнеше кога е гледал да се давят кучета: ръфат се, ръмжат и лаят до бога. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 648. — Наместо да ставаме по̀ човеци, ние ставаме като магарищата,.., ръфаме се като пцетата [псетата] за що требе и за що не требе. Е. Огнянова, НШ, 65.
РЪ̀ФАМ СЕ несв., непрех. Разг. За плат, кожа и под. — късам се по краищата, нищя се. Тази панама се ръфа и трябва да минавам шевове да не се разнищи.
◊ Ръфам цървулите на някого. Разг. Говоря жлъчно, язвително за някого; злословя, одумвам. — Не е въпросът за командировъчните .. — А за какво? За това, че Марин Димов ми е приятел и ми е роднина? Да, приятел ми е, не крия това. И съм му кум. Аз няма да крия .. И няма да се откажа от него дори ако всичките контролни комисии тръгнат да ръфат цървулите му. Ст. Поптонев, НСС, 141.