РЪ̀ФВАМ, -аш, несв.; ръ̀фна, -еш, мн. св. -ах, прич. мин. страд. ръ̀фнат, св. 1. Непрех. Хапвам, отхапвам веднъж или няколко пъти. Като се зададѐ турчин, нема как да допечеш месото, ами ръфнеш веднъж-дваж и залягаш с пушката. Й. Радичков, СР, 46. — При Вич планина е нашето село — отговори войникът… — Вич планина, към Костур. — Знам, знам — кимна Самуил Мокри и пак ръфна от месото в ръцете си. Д. Талев, С ІІ, 216-217.
2. Прех. За животно — откъсвам веднъж или няколко пъти със зъби парчета от някого или нещо, за да ям или да го нараня, увредя. На левия крак пък имам дълбока стара яма — нападна ме веднъж овчарско куче и ме ръфна здравата. П. Велков, СДН, 87. Той взе една климия и замахна, но кучето го прескочи, както беше приклекнал, и докато да се обърне, го ръфна за единия ботуш. Ст. Даскалов, СЛ, 79. Герасим се извърна презрително назад, към пръсналото се ято хищници, ръфнали всеки своя пай. Ст. Даскалов, СД, 332. ръфвам се, ръфна се страд. и взаим.