РЪ̀ЧАМ, -аш, несв., непрех. Нар.-поет. Само в съчет.: ръчам, поръчам. Поръчвам, заръчвам. Та ме е дарба дарила / бре света Богородица, / бре това реш’то сребърно / .., / та па ми ръча, поръча: / — Детенце, малко детенце, / кога ми раснеш, пораснеш, / .., / с тия венчила венчавай. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 520. Неделкьо ръча, поръча: — Да дойде мама и тата, / премену да ми донесу / и у премену цафара. Нар. пес., СбВСтТ, 161. Найдоф грудка снегова, / .., / та йа ръчаф, поръчаф: / „Копни грудко снегова, / како копнит млад юнак / за убава девойка“. Нар. пес., СбБрМ, 447.