РЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.; ръ̀чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ръ̀чнат, св., прех. Разг. Ръчкам някого или нещо веднъж или няколко пъти; бодвам, мушвам. Долита изневиделица и Мургата ..; тя внася тревога сред кравите — с тая чукне рога и натисне чело с чело, оная ръчне и всички бягат от нея. Ил. Волен, МДС, 216. — Момче, ела тук сега и мини под коня! — каза той с вълча усмивка. .. — Стисни зъби и мини! — каза дядо. — Ако те настъпи, майната му, чорбаджията ще те позлати. .. Дядо ръчна момчето и то пристъпи напред. И. Петров, ПР, 45. Ръчваш въглените оттук-оттам, сбираш ги и огънят се разпалва. Δ — Ако захъркам, ръчни ме в ребрата, та да спра. ръчвам се, ръчна се страд.