РЪЧЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ръка; ръчичка. — Здласти — продума Токо, без да си извади пръстчето из устата, и си подаде лявото ръче. Т. Влайков, Съч. ІІ, 46. Ето я стрина Василица — изкълчило се ръче на едно от децата ѝ и дошла е да попита мама какво ли да го прави. Т. Влайков, Пр І, 61. С махане ръцете и нозете детето си ги усилва ..; отпусти му ръчетата и крачетата съвсем свободно. Хр. Данов, Лет., 1869, 100. — Либе Тодоре, Тодоре, / траял си, либе, чакал си, / траял си девет години, / почакай девет месеца — / мъжко ми дете на сърце / със позлатени ръчета, / със посребрени зъбчета! Нар. пес., СбНУ XLVІ, 112.