РЪЧЕНЍЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ръченица1. Жената извика ..: „Хващай се, Хаджи!“ Хаджи Панчо се закани с бастуна, но тя ситнеше ръченичени стъпки пред него. В. Караманчев, ЧЗ, 69. Ръченичен такт. Ръченичена музика. Ръченичени хора.