РЪ̀ШВАМ, -аш, несв.; ръ̀шна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Ръшкам, обикалям, ходя веднъж или няколко пъти. Кой ще ръшне по хамамите да разпитва какво е ставало. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 6-7. Любезни стопане,.. За нас да не мислиш .. Твойта жена Пена / у такова време за мъж е родена. / Заран стана рано, умия се, ръшна, / работата свърша и полска и къщна. Елин Пелин, Съч. V, 150-151.