РЯЗ1, ря̀зът, ря̀за, мн. рязове, след. числ. ря̀за, м. 1. Нарез, разрез. Зад тях, по рязовете от копитата на Петнистата, вече се стичаха две мътнобелезникави вадички. М. Милев, РК, 108. Независимо от гладките рязове ребровото разбичване дава съществена икономия на дървесина. В. Цветков и др., МТД, 58. Ряз в краищата на дъгите на бъчва, за да се туря в него дъното. СбНУ ХІV, 192.

2. Диал. Рязване, пронизване, прерязване. Остри като шипове пръсти разтягаха отока. Някакъв леден ряз премина по разпънатото място, втори, после силен натиск, който сякаш изгребваше цялото съдържание на корема му [на Левски]. Ст. Дичев, ЗС І, 615.

РЯЗ2, ря̀зът, ря̀за, мн. ря̀зове, след. числ. ря̀за, м. Остар. Острие на сечиво, сабя и под. Той погледна острието на брадвата, опита ряза ѝ на дланта си, .., и продължи да точи от другата страна. Г. Краев, СбСт, 134. Ти си умен като сабя със седем ряза! С. Таджер, ПМ, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)