РЯ̀ЗКОСТ, резкостта̀, мн. няма, ж. Качество на рязък; острота. — Прощавай, гълъбице, аз съм си все варварин — каза ѝ той. — И наистина варварин — каза тя, но една усмивка по лицето ѝ смекчи резкостта на тия думи. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 62. Катя помълча и след това с необичайна дори за нейния характер рязкост отсече: — Глупости, ти си влюбена в него, а той не заслужава. Н. Стефанова, ОС, 187-188. Българинът стана от мястото си; към бледността му се беше прибавила и някаква студена рязкост. — В такъв случай, .., ще съобщя с шифрована депеша поставените от вас в разговора ни въпроси… Ст. Дичев, ЗС І, 284. Лицата бяха сменили изражението си, дори своите черти. Бръчките се бяха вдали дълбоко, устните — обтегнали и изтънели, младежката мекота се бе сменила с мъжка рязкост. П. Вежинов, НС, 125.