РЯ̀ЗЪК, -зка, -зко, мн. рѐзки, прил. 1. За звук, шум и под. — който предизвиква неприятно слухово усещане, дразни слуха; остър, пронизителен. Евгени бе стреснат от късо, рязко иззвъняване. Д. Ангелов, ЖС, 336. Като ме видя, тя трепна, изгледа ме странно и избяга с резкия писък на птица. Елин Пелин, Съч. ІІ, 71. Влакчето внезапно спря. Бяха стигнали голяма, шумна .. станция. С рязко скърцане се разтвориха вратите. Бр. Йосифова, БЧМ, 243. Отведнъж из черния салон се разнесе рязък шум от криле и черната врана кацна на трона. Елин Пелин, ЯБ, 87. След като угасна светкавицата, стана още по-тъмно. И не мина много, рязък и оглушителен трясък притисна земята. Ил. Волен, ДД, 80-81.
2. За светлина, цвят — който е много силен, ярък и обикн. дразни зрителното възприятие. Имай предвид, че прекаленият блясък размазва контурите и образите — неслучайно художниците не обичат рязката светлина. Ем. Манов, ПС, 41. Беше облечена безвкусно, съчетала резки цветове с пастелни тонове.
3. За миризма — който е много силен, натрапчив и неприятен; остър. Комов изведнъж замълча, в носа ме удари рязката миризма на амоняк и аз отворих очи. М. Марков и др., СФ (превод) [еа]. Стаята беше излъскана до блясък, във въздуха се усещаше рязка миризма на хлор, а на тавана висяха едновременно няколко лампи с дневна светлина. В. Велчев, М (превод) [еа].
4. За въздух, вятър, студ — който е много силен и предизвиква неприятни, дразнещи усещания; остър, пронизителен. Въздухът, както и вчера, беше остър и рязък, почти му дереше гърлото. Ив. Мартинов, СНУ, 161. Блажени времена, нещо за здравето и младостта, за контактите с околния свят, рязък и скърцащ студ. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 43.
5. За природна форма или съоръжение — който е силно очертан, със силен наклон и прави, отвесни линии; остър. Високите върхове на Стара планина величаво открояваха своя рязък профил в хоризонта. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 76-77. Очертанията на хълмовете бяха по-резки и по-ясни. Й. Йовков, Разк. І, 19. Земята се преобрази. Стопяваха се резките очертания, чезнеха светлите багри и всичко наоколо започна да изглежда по-друго — вълшебно и приказно. Кр. Кюлявков, СП, 33. Пистата е отлична за тренировки заради резкия си вираж.
6. Прен. За черти на лицето на човек — който е силно очертан, вдълбан и обикн. изразява суровост, студенина; остър. Чертите на лицето бяха правилни и красиви, но резки. Ст. Загорчинов, Съч. ІІІ, 39. Видя ми се променен. Чертите на лицето му бяха станали по-резки, очите — някак по-замислени и по-съсредоточени. Ат. Мандаджиев, ОШ, 15.
7. За движения на човек — който е бърз, кратък, насечен или внезапен. Домакинът, .., с движения самоуверени и резки на човек, привикнал да повелява, сам шеташе и даваше последните разпореждания на прислугата. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 35. Неочаквано Будин се надигна и стана прав. От бързото и рязко движение столчето му се прекатури. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 221. Той .. следеше как тя мята косата си с рязко, вълнуващо движение на главата. Б. Болгар, Б, 23-24. — Да си вървим! — повтаряше, почти викаше той. Опита се да го успокоя, .., но той с един рязък жест се обърна и тръгна бързо към вратата. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 123. Капитан Гинев с рязък жест отблъсна бутилката. Н. Антонов, ВОМ, 27.
8. Прен. За човек — който проявява строгост, своенравност, незачитане към другите и грубост в поведението си; остър. Той седна и прибра краищата на връхната си дреха, рязък и надменен, какъвто беше по природа. Д. Талев, С ІІ, 16. Той е човек с особен нрав, малко рязък, иска бързо да става всичко и тия слабости му пречат. Ст. Даскалов, СЛ, 63. През рамото ѝ виси къса италианска карабина, на кръста — пистолет и две немски гранати. Като я гледат такава, другите жени се боят от нея. Струваше им се прекалено сурова и рязка. Л. Дилов, ПБД, 52-53. Ц е н а (към него още по-рязка и груба): — Върви спи и ти! П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 283.
9. Прен. За глас, говор, интонация — който изразява суровост, строгост, гняв, недоволство и под. Гърленият му [на надзирателя] глас, силен и рязък, в който трептеше металическа нотка, изпълни кабинета. Ем. Станев, ПР, 6-7. — Пиши, Касабов, пиши: още веднага да се свикат всички войводи, дето и да са! Гласът му беше заповеднически, рязък, делови. Ст. Дичев, ЗС І, 378. Изведнъж се чу резкият глас на болярин Владислав: — Какво сте зяпнали по тия пришълци. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 28. Резкият му, отмерен и натъртен говор, който познавах от университета, беше сега по-мек, по-домашен. М. Кремен, РЯ, 47. Дона цяла се изчерви от смущение и се отправи бързо към стаичката си, но я спря гласът на бившия ѝ учител. — Крайчева — рече Наумов с рязък тон, — ти ще стоиш тук и ще присъстваш на събранието. Д. Талев, И, 216.
10. Прен. За дума, изказване, отговор и под. — който е открит, пряк, директен и несъобразен с такт, внимание; ясен, недвусмислен. Всичката му буйност на революционер бе избухнала у него [Стамболов] и люти, резки, убийствени думи излизаха из стиснатите му челюсти като отровни стрели от някой опнат лък. С. Радев, ССБ ІІ, 201. Ръката ѝ [на Марина] беше необичайно твърда, а отговорите ѝ му се сториха резки и безцеремонни: няма значение дали си се върнал по-рано или по-късно, все едно ми е… Д. Фучеджиев, Р, 161. — Ти трябва да вземеш Станка гърбавата. .. Еньо слушаше Бъзунека и очите му все повече и повече се разширяваха. Той не издържа силата на това рязко откровение и седна, почти се тръсна на кревата. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 132. — Никак не ми е ясно какво ти хареса, чукан такъв! Тия унгарки нямат вкус за пет пари… Златан се усмихва весело — не беше склонен тая сутрин да обръща внимание на резките присъди на другаря си. П. Вежинов, ВР, 114.
11. За човек — който има категорично мнение, становище и го изразява пряко, директно, без да допуска възражения. Аз чувах неодобрителните преценки на баща си по различни порядки. В преценките си той беше рязък, прям. СбЦГМГ, 135-136.
12. Прен. За идея, мнение, поведение — който е силно критичен, категоричен и краен; остър. Никой не знаеше как да наруши неловкото мълчание след рязката забележка на Хаваджиева. Г. Караславов, Т, 22. Този път посланието на Веселин не закъсня. То беше цялото един разбор на Бояновите стихотворения, изпълнен с резки съждения за отделните четиристишия, за несполучени образи и рими. Ем. Манов, ДСР, 100. През време на революционния подем .. Чернишевски и Добролюбов излезли с резки статии в редактирания от тях вестник „Съвременник“, в който заявили, че пътят за пълно освобождение не е пътят на реформата, а пътят на революцията. Ист. VІІІ кл, 96. Атанас сключи приказката си с една духовита и много рязка епиграма на сметка на българските селянки моми. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 32. Ботев се въздържа тук от фейлетонни или памфлетни закачки, колкото и рязка по същество и да е критиката му. М. Арнаудов, БКД, 170.
13. Прен. За граница, разграничение, различие — който е строго, категорично определен; ясен, точен. Може ли да се тури рязка граница между миналото и настоящето? Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 8. На бойното поле няма тая рязка и привична граница между живота и смъртта. Й. Йовков, Разк. ІІ, 146. Разликата между центъра и покрайнините .. е рязка и поразяваща. Н. Фурнаджиев, МП, 41. Тук всъщност и няма туй рязко деление на почетни и непочетни занятия. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 69.
14. Прен. Който се проявява с голяма сила, крайно изострен; остър. Протестите ставаха по-енергични и по-резки. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 130. Омразата към царския институт е станала още по-рязка и по-конкретна. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 47.
15. Който се случва, проявява внезапно и силно, като довежда до почти противоположно въздействие в сравнение с положението преди това. Силата му започнала да намалява и неочаквано станала в него рязка промяна. Хаджи Серафим Огненов, който повече от четирдесет години работил с кожи, вече не можел да понася миризмата им. Д. Талев, ЖС, 59. Не само в чайовете и в облеклото пролича рязката промяна в положението на Юрий и Валя. Д. Калфов, Избр. разк., 304. Нигерийците са свикнали да се приспособяват към резките колебания на температурата. Л. Мелнишки, Н, 9. Ако на първо време ленът расте твърде бавно, към момента на напъпването в живота му става рязък прелом. От този момент започва буйният растеж на растенията. Бтн V и VI кл (превод), 139. Резките изменения в организмите имат наследствен характер. Биол. IХ кл, 1981, 11.
16. Който се проявява, става изведнъж в много висока степен в сравнение с това, което е било. Въпреки че беше страшно измършавяла, ясно личеше как с всеки изминат ден се възстановява и той неволно си спомни за своята покойна жена, при която никога не беше наблюдавал такива резки подобрения. Л. Станев, ПХ, 91. Една от основните задачи на .. женското движение е да съдействуват за рязкото подобряване на сферата на обслужването. ЖД, 1968, кн. 11, 2. Рязък спад на цените. Рязко повишаване на заплатите и пенсиите. Рязко повишаване на радиоактивния фон. Рязко увеличение на цените.
◊ Рязка вода. Диал. Твърда вода. Сяка перачка знае, че между водите съществува голямо различие, т. е. че една вода бива мека, а друга рязка. Знан., 1875, бр. 16, 248. Рязък завой. Разг. Завой, при който внезапно, изведнъж се променя посоката. Гълъбът се върна ужасѐн и се устреми право към срещната гора. Там внезапно направи един рязък завой, .. и пак се върна към скалата. Елин Пелин, Съч. II, 197. Не трябва да го [Влад] изпущам. Още преди помислянето, преди решението направих рязък завой. .. Върнах се от вратата. Бл. Димитрова, ПКС, 122.
> Рязък съм в езика. Остар. Книж. Говоря направо, без да съм внимателен, тактичен, деликатен. Не отричам, краен съм в полемиката, рязък в езика. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 103.