С1 ср. 1. Осемнадесетата буква от съвременната българска азбука, с която се означава съгласният звук с (изговарян самостоятелно „съ“, а в абревиатури – „се“ или „ес“), който в старобългарската азбука има название СЛОВО ‘дума’. Печатно с. Ръкописно с. Главно с. Малко с.
2. Фон. Беззвучна проходна алвеодентална съгласна. Твърдо с. Меко с.
С2 и със, (диал. и поет.) со (пред думи, които започват със с или з), предл. 1. За посочване на средство, инструмент или материал за извършване на изразеното от глагола действие. Противоп. без. Той откъсна един бял лист и написа с молив депеша. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 140. Той се измъкна от палатката и отиде при стареца, който сечеше с брадва, дялкаше с тесла или режеше с трион различни греди и дъски. Л. Милева, СЧ, 57. – Как си, татко, добре ли си? – проговори Павел, като триеше с кърпа потта от лицето си. Елин Пелин, Съч. III, 31. На лицевата страна на таблото нанесете необходимите надписи. Най-добре е да ги гравирате внимателно с края на остро ножче или да ги напишете на плътна хартия и да ги залепите с лепило. В. Димчев, АТ (превод), 25. При добрите си спасители останахме близо две недели. Те се грижеха бащински за нас, лекуваха с билки раните ни, споделяха оскъдната си храна. Ц. Родев, НЖР, 236. Боядисвам с бяла боя. Δ Превързах раната с бинт. Δ Копая с мотика. Δ Разбивам стената с бормашина. Δ Пътувам с автобус. Стрелба с пушка. Удар с чук.
2. За посочване на част от тялото (понякога с определени особености), главата и др., с която се извършва действието. Карагьозоолу му махна с ръка да млъкне. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 80. Дядо Ганчо погледна пак глухонемия, шавна с рамене и извика през тропота на колата: – Ба, ще му се найде едно място. Г. Караславов, СИ, 11. В това време вкъщи влезе Цвета. Тя подсвирваше весело с уста като момче. Елин Пелин, Съч. III, 119. Протегна [Христина] като гургуличка бялата си шийка, надникна от стряхата надолу и плесна с ръце. – Колко е високооо! Елин Пелин, РП, 68. – Дръж стълбата с две ръце. Δ Замахна с ръка и я удари. Δ Кимна с глава в знак на съгласие. Δ Потърси с очи брат си в тълпата. Δ Имаше навик да мляска шумно с уста. Удар с юмрук. ● С гл. виждам, чувам и същ. очи, уши – при подчертаване на достоверността на видяното или чутото. – Обърнал се няколко пъти назад и видял с очите си, когато ударили жена му. З. Стоянов, ЗБВ ІІ, 151. Ирина: – Сега научих, чух с ушите си, знаеш ли какво? Те се любили с Борислава! Ив. Вазов, Събр. съч. ХVII, 1978, 18.
3. За означаване на нещо, с което обектът е снабден или притежава. Противоп. без. Въведоха Иванова в една голяма стая с два големи прозорци към двора и улицата. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 139. Закусиха и всички се запътиха към оная стара част на града, където се намираше дървената къща с чардака. Ив. Мартинов, ЧС, 45. Харесахме малка площадка под едно дърво с гъста корона. К, 1970, кн. 3, 26. След като получават исканите материали, те изграждат оловна кула, железно кале и мермерна чешма с девет чучура. БНТв VІІІ, 37-38. Апартамент с две стаи. Устройство с дисплей. Яке с качулка. Шлифер с подплата. Обувки с катарама. Книга с илюстрации. Баня с вана. Блуза с дълги ръкави.
4. За посочване на характерна особеност, качество на човек, свързано с неговия външен вид, характер и др. Противоп. без. – Защо беше тая война между нас и вас? – питам сърбина с исполински ръст. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 96. Тя бе стройна и напета мома с големи жални очи. Елин Пелин, Съч. III, 17. Продълговатото му лице с хлътнали сини очи, с разлети скули издаваше сега душевна мъка. А. Страшимиров, К, 63. Фараонът е изобразен слаб, с тесни рамене и вдлъбнат гръден кош. Лицето му е слабо, с голям нос и издадена долна устна. С. Недков, ММ, 312. Надвечер доближили до някаква група хора с доста подозрителен вид. К, 1969, кн. 7, 13. Човек със силна воля. Момиче с дълга руса коса. Жена с обаятелна външност. // За посочване на признак, свързан с емоционалното състояние, преживяванията, чувствата и под. на някого. – За пари не се безпокойте – прекъснах го аз. – Главното е да се установи единство на действие между гарнизоните на Шумен, Видин и Русчук. Шатохин ме погледна с учудени очи. С. Радев, ССБ ІІ, 328. Той [Гагарин] вдигнал двете си ръце за поздрав. Изпращачите с развълнувани лица спонтанно отговорили на поздрава му. НТМ, 1961, кн. 5, 5. Тя влезе в стаята с разстроен вид и насълзени очи. Δ Те проследиха с неспокоен поглед непознатия мъж.
5. За посочване на качество, признак на предмет. Сурово мляко. Представлява еднородна течност с бял цвят с жълтеникав или синкав оттенък, със специфичен мирис и вкус. Д. Цветков, Х I, 188. Тези съединения са били наречени ароматни, защото техните първи представители са имали приятна миризма или са добивани от природни продукти с приятна миризма. Хим. IX кл, 2002, 165. Платината е метал с относително слаба реакционна способност. Н. Бояджиева и др., ФТ 2019, 705. Живакът е течен метал с относително тегло 13,59. Напитка с горчив вкус. Квартал с чист въздух. Метал с висока електропроводимост. Роман с интересен сюжет. Град с патриархален дух.
6. За посочване на обект (понякога с определени особености), който се съдържа, намира, поставен е в друг (съд, помещение и под.). Едната му ръка държеше ведрото с бозата, а другата – гюмчето с водата. А. Каралийчев, ТР, 25. Отец Игнатий му подаде чаша с вода. Болният изпъшка, обърна лицето си към стената и не иска да пие. Елин Пелин, Избр. разк., 143. Остави непохватно плик с плодове на масичката и букет карамфили. Д. Фучеджиев, Р, 333. Жената приседна мълчаливо и извади шише с кисело мляко да нахрани детето. Г. Богданов, ЗР, 55. Пристига неканен при мен и се държи интимно, носи ми луксозна кутия с бонбони. А. Гуляшки, ТЖЙД, 283. Кошница с грозде. Бъчва с вино. Буркан със сладко. Чиния с ядене. Сандък с книги. Шкаф с дрехи. Камион с цимент. Албум със снимки. // За посочване на компонент, съставка на нещо (обикн. ястие). Сирни заговезни. Вечерта на празничната трапеза било задължително по традиция да има баница със сирене, бяла халва с орехи. Я. Христова, БТКИ, 161. Мусака със сини домати. Шоколад с лешници. Кекс със стафиди. Бисквити с джинджифил. Тиквички с ориз. // За посочване на съдържание на печатно произведение. Родното село на писателя [Й. Йовков] по-късно го вдъхновява да създаде сборника с разкази „Старопланински легенди“. Лит. VII кл, 176. Отворих дисагите, извадих книгата и му я дадох. – Какво пише в нея? – попита той. – Книга с приказки ли е? М. Нейкова, ПО ІV (превод), 182. Книга със стихове. Сборник със студии.
7. В съчет. с абстрактно същ. като въпрос, проблем, обстоятелство, решение и др. За посочване на характерна особеност, която конкретизира значението на съществителното или го допълва. Процесът на формиране на българската нация през време на Възраждането поставя два основни въпроса с голямо историческо значение – борба за национално обособяване чрез пресичане влиянието на гръцката образованост в българските градове и борба за правилно изграждане на общонароден писмен (книжовен) език. Л. Андрейчин, ИНЕС, 189. И от психологическа, и от икономическа гледна точка проблемът с безработицата оказва влияние върху работната сила във всяко предприятие. Пл. Илиев и др., ФСП, 20. Историята с изгубената пратка, която той ни разказа, се оказа измислена. Решение с катастрофални последици. Факт с голяма важност. Обстоятелство с голямо значение. // В съчет. със същ., означаващо някакво събитие, като случка, случай, авария, инцидент, произшествие и под. За посочване на лице или обект, който е засегнат от означеното събитие. Орфей си мислеше за случката с овчарите. Всичко мина благополучно. Г. Караславов, ОК 1971, 151. – Днес е много кално, да не стане някоя авария с колите из тия дерета – забеляза веднъж старшината на ротата. Кр. Кръстев, К, 57. Случаят с непознатата жена го накара да се замисли. Δ Произшествието с изчезналото дете разтревожи целия град.
8. В съчет. с прил. пълен, гл. препълвам (се), напълвам (се), изпълвам (се), мин. страд. прич. изпълнен и др. За посочване на предмет, вещество, аромат и под., който заема, обхваща изцяло обема на нещо (съд, помещение, пространство и др.). Грабеха чаши от масата, грабеха цели шишета, още пълни с вино. Й. Йовков, Ж 1930, 17. Влакът е пълен с пътници – италианци, французи, шопи, граждани. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 34. Цели четиридесет дни жъна. Нареди пълен харман снопи, препълни новите хамбари с жълта пшеница. К. Петканов, ОБ, 223. Щом Нейчо се показа на вратата, вятърът го забрули по лицето, напълни очите му със сняг. Й. Йовков, ЖС, 54. Сребристото сияние на луната изпълваше улицата с мека и слаба светлина. Д. Димов, Т, 516. Не ѝ понасяше въздуха на този град, изпълнен с дим. Δ Очите на детето се наляха със сълзи. Шкаф, пълен с книги. // В съчет. с мин. страд. прич. изпълнен и под. За посочване на дейност, събитие или преживяване, чувство, което се случва често в определен период от време или е характерно за него. До идването им на Балканския полуостров прабългарите преминали дълговековен исторически живот, изпълнен с бурни събития. В. Хаджиниколов и др., ЕБ I, 176. За Византия тези години [от 976 г. дo 986 г.] били изпълнени с бунтове, външни поражения и загуба на територии. П. Петров и др., М І, 65. Кой е, какъв е Лермонтов? Този въпрос са си задавали и Белински, Тургенев, а по-късно Достоевски. Как и защо този младеж не си гледа приятния светски живот, изпълнен с развлечения и забави? Е. Каранфилов, МС, 114. Героят на Хесе [Сидхарта] намира успокоение в себе си и в природата, в абстрактната любов към живота като такъв (т.е. изпълнен с радости и страдания, с мъка и щастие, с вечност и тленност). В. Илиев, ЛБ, 82. Период, изпълнен с упорита работа. Съществуване, изпълнено със смисъл. // В съчет. с прил. пълен, с гл. изпълвам (се), препълвам (се) или с мин. страд. прич. от глагола и със същ. за чувство, настроение и др. За посочване на чувство и др., което е обхванало, завладявало изцяло някого, нечие сърце, душа и др. или нещо. Стрина Венковица бе изпълнена с доволство. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 197. Пенчо Славейков е бил препълнен с надежди за българската култура, дошъл е тук [в Лайпцигския университет] да черпи знание и да пръсне тия зърна на европейско мислене по българската книжовна нива. З. Петров, Т, 44. Българските съгледвачи се втурнали към лагера на Иван Владислав и го изпълнили със смут и безредие, като викали високо „бягайте, царят“. Й. Андреев и др., ИСБХ, 133. Душа, изпълнена с горчивина. Думи, изпълнени с мъдрост. Поглед, пълен с гняв. // В съчет. с прил. богат. За посочване на нещо, което се намира, има го някъде в голямо количество, в изобилие. Богати са [планините] с желязо, злато, мед, олово и други руди. Кр. Белев, З, 95. Понеже Румъния е богата с гори, много от къщите са дървени. Чудомир, Съч. III, 147. Познавам своя път нерад, / богатствата ми са у мене, / че аз съм с горести богат / и с радости несподелени. Д. Дебелянов, С 1936, 88.
9. В съчет. с гл. покривам (се), затрупвам (се), отрупвам (се), обсипвам1 и др. или с мин. страд. прич. от глагола. За посочване на обект, който покрива нещо изцяло или частично, обикн. в резултат на природен, естествен процес. От двете страни високи урви, покрити с дъбови гори, които още не са се разлистили. Ив. Вазов, Съч. XVII, 33. Богатите белоградчишки овощни градини и лозя са затрупани със сняг. Н. Стефанова, РП, 86. Челото му беше обсипано с капчици пот. Д. Немиров, Др, 41. Седна [Мечкарски] до отрупаната с книжа маса. Ст. Марков, ДБ, 270. Край Русе няма по-живописно място от тази котловина, обрасла с едра и сочна трева. С. Северняк, ОНК, 83. Градът бе покрит с дебела снежна пелена. Димящите комини разнасяха миризма на дърва. Св. Бъчварова, ЗП II, 6. Дърво, отрупано с цвят. Шкаф, покрит с прах.
10. В съчет. с гл. съм, обличам (се), обувам (се) или с мин. страд. прич. обут, облечен. За посочване на нещо (дреха, шапка, обувки, накит и под.), което някой носи, има върху себе си като облекло, за украса и под. в даден момент. За коледуването ергените коледари обличат дрехи, каквито иначе до женитбата си те не носят. Станеникът също е облечен с такава дреха и обезателно е обут с кундури или ботуши. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 278. Друг любопитен факт: разказвал ми е [Георги Райчев], че когато пише, непременно трябва да се облече с връхно палто и да е с шапка на глава. М. Николов, ЖЛС, 148. Той [младоженецът] беше с черно сако, бяла кърпичка на страничното джебче, колосана яка, папийонка и гамаши. К. Калчев, ПИЖ, 106. Той беше обут с нови обувки. Δ Ходеше винаги с тъмни очила. Δ Облече детето с най-новите му дрехи. ● В съчет. със същ., означаващо част от облекло, накит и др. Няколко госпожи усилват крачките си, за да не вървят наред до една жена с кърпа на главата и с българско кожухче. С. Радев, ПЛИ, 37. От леката кола слязоха две възрастни жени в цивилни дрехи и мъж с голф, каскет и златно пенсне. П. Вежинов, НС, 26. Жена с кожено палто. // За посочване на нещо (означено от съществителното), което някой носи в ръка, през рамо и под. в даден момент. Арестантинът Петко Лисичката върви напред, а три крачки след него върви полицейският стражар Иван Кьосето с пушка на рамо. Елин Пелин, Съч. I, 214. Упътих се за квартирата си, но пеш, с куфар в ръка; причина: файтоните не бяха евтини, пък и файтонджиите скубеха много. К. Гълъбов, Х, 228. На противоположната страна на масата са тури Бенковски, с гола сабия в ръка. З. Стоянов, ЗБВ II, 58.
11. В съчет. с гл. насищам (се), напоявам (се), пропивам2 (се), напоявам (се), просмуквам (се) и др. или с мин. страд. прич. от глагола. За посочване на нещо (миризма, течност, влага и под.), което изпълва въздуха или бива поето, погълнато от някаква среда, тъкан и др. Поразхлади се, въздухът се напои с дъх на билки. Й. Йовков, ЧКГ, 194. Вятърът се усили, насити въздуха с влага и миризма на мокра трева. А. Гуляшки, Л, 401. Нощта беше тиха, напоена с дъх на наедрели, зреещи вече плодове. Ст. Марков, ДБ, 186. Те са пристигали в дългите полутъмни зали, бивши складове, просмукани с миризма на гнилота, на оръжейно масло, на нафталин. Е. Каранфилов, ТП, 183. Рибарските мрежи, греблата, корабните бои, въжетата и всички други вещи, пропити с миризмата на терпентин, бяха грижливо замаскирани в един ъгъл. Б. Априлов, Избр. пр II, 113. Напоих марлята с кислородна вода. // В съчет. с гл. насищам (се), пропивам2 (се) или с мин. страд. прич. от глагола и със същ. за чувство, настроение, преживяване и под. За посочване на мисли, чувства и под., които обхващат, завладяват някого, нечие сърце, душа или са характерни за нещо. Около тия зидове бяха нашите игри, нашите радости и малки грехове, които насищаха душите ни с необясними трепети. З. Сребров, Избр. разк., 135. След войната атмосферата в град Кюстендил е наситена с революционно напрежение. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 69. Написани живо и увлекателно, пропити с хумор и ирония, те [пътните бележки на Л. Каравелов] са едни от първите пътеписи в нашата литература. М. Арнаудов, ЖТИ ІІІ, 8.
12. За посочване на начин на действие при наличие на някакво обстоятелство. Противоп. без. Въведоха ме в тясна, топла, силно задимена стая. На печката с цвъртене се пържеше месо. П. Вежинов, НС, 22. Този път разбойниците се бяха спешили, защото разчитаха, че ще успеят да ни достигнат, промъквайки се с пълзене или притичване зад камъните и шубраците. Ц. Родев, НЖР, 35. Заловени на сключено хоро, при определени тактове изпълнителите застават на място, покланят се ниско напред с ръце, изопнати към центъра; изправят се, навеждат се назад с високо вдигнати ръце. Ст. Генчев и др., ЕБ III, 321. Говореха тихо, с шепнене. Ал. Константинов, БГ, 18. Тръгна към къщи бавно, с подкосени крака. Δ Удари детето с всичка сила. Δ Вървя с наведена глава. Δ Получих този резултат с големи усилия. Δ Изкарвам си прехраната с честен труд. Δ Забогатял е с кражби. // За посочване на признак на действието, свързан с емоционално състояние, преживяване, чувство на неговия субект. Ванюша и Янош бяха в стаята и по вида на снайпериста разбрах, че ме е чакал с нетърпение. П. Вежинов, НС, 16. – Извинете, господине – казвам му аз със смирено учудване, – аз нямам удоволствието да ви познавам. Ал. Константинов, БГ, 11. Огнянов с възмущение и с ужас чу тоя разговор. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 14. Всички хора със затаен дъх са се унесли да слушат пламенното слово на учителя Александра. Т. Влайков, Пр І, 279. Отнасям се към него с уважение. Δ Въздъхнах с облекчение. Δ Посрещнаха ме с радост. Δ Мисля за миналото с тъга.
13. В съчет. със същ. цел, намерение, желание и съюз да или отгл. същ. За посочване на причина или цел на действието (изразени от подчиненото изречение или отглаголното съществително). Аз се разплатих, заплатих и Бай-Ганьовото пиво и излязох на перона с намерение да го потърся. Ал. Константинов, БГ, 4. Татаринът знаеше, че срещу него има една лошо въоръжена и неподготвена войска и затова сигурно щеше да съсредоточи удара си в центъра, с цел да го разбие и след това да унищожи отделните групички. Ц. Родев, НЖР, 86. Дойдох с желание да ти помогна.
14. За посочване на обект на действието при непреходни глаголи (и при образувани от тях съществителни и прилагателни) като: а) ангажирам се, занимавам се, заемам се, залавям се, захващам се, наемам се, нагърбвам се, свършвам (се), прил. име зает2 и др. Аз се движа между чужденци и българи, които се занимават с износ. Д. Димов, Т, 10. – Кой дявол ме караше да се залавям с политика, с избори. Й. Йовков, ПГ, 271. Мъжът, винаги мълчалив, винаги зает със своите сметки, отдавна беше станал неинтересен. Х. Русев, ПС, 114. Прибрах се в квартирата и веднага се заех с домашните и уроците за следващия ден. П. Щерев, СПГ, 94. – Свърши се вече с моето учителствуване... дотука беше! – въздъхна издълбоко уволненият учител. Г. Русафов, ИТБД, 213. Занимавам се с благотворителна дейност. Δ Нагърбих се с много отговорна задача. Δ Тя свърши бързо с чистенето. б) подигравам се, заяждам се, шегувам се и под. Ние се спогледахме. Подиграваше ли се с нас? Какъв влак можеше да има от Букурещ до Александрия? С. Северняк, ОНК, 247. Не уважавал мнението на другите, заяждал се с тези, които се опитват да го критикуват. Ст. Христозова, ДТСВ, 76. Заявява [Боян Пенев], че е безсмислено да оценява играта на актьорите, тъй като изпълнението на такава пиеса е подигравка с техните способности. Т. Янакиева, БП, 37. Д. Кьорчев се задоволява да стигне до частния извод, че авторът [Захари Стоянов] е „остроумен и се шегува с всичко, защото вижда повече смешната страна в живота“. Ив. Сарандев и др., КЕН, 43. в) хваля се, гордея се, парадирам и под. Тия коне бяха най-хубавите в селото и богатият чорбаджия с право се гордееше с тях. Й. Йовков, Ж 1945, 41. Те [придворните] се хвалеха с титлите си, със службите си, с богатствата си. А той [Орфей] си мислеше за своя роден край, за своите горяни, за измъчената си майка, за Дика... Г. Караславов, ОК 1971, 74. Той обичаше да парадира със знанията си. г) боря се (с нещо или някого), свързвам се (с някого), свързан съм (с нещо). – Вие ще заминете за Букурещ и там ще се свържете с българската емиграция. – Искате да ви докладвам какво вършат? Ст. Дичев, ЗС II, 276. Неговото [на Б. Петков] значително книжовно дело е тясно свързано с учителската и просветната му дейност. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Вдъхни секиму, о, Боже, / любов жива за свобода – / да се бори кой как може / с душманете на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. Борба с изостаналостта. д) свиквам1, справям се, оправям се, съобразявам се, съгласявам се, сравнявам се, ползвам се, увенчавам се и др. Бенко свикна бързо с работата си и скоро опозна някои от гостите на хотела. Ал. Бабек, МЕ, 185. Като се съгласяваше по много въпроси с бай Мича, чорбаджи Марко беше на съвсем друго мнение по въпроса за въстание. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 114. Като началник-щаба на отряда той успешно се справяше със задачите си. Сл. Трънски, Н, 178. И в българското градоустройствено наследство от миналото могат да се посочат безброй примери за вярно отчитане и съобразяване с географската среда при избора на терен за създаването и изграждането на селища, манастири и инженерни съоръжения. Л. Тонев и др., ЕС, 33. Докс бе майстор, но майсторството му не можеше да се сравнява с умението на човек, живял двадесет години от меча и завоювал прозвище Желязната ръка. Ц. Родев, НЖР, 273. Той се ползва с голям авторитет сред съгражданите си. Δ Усилията му се увенчаха с успех. е) разполагам2, разпореждам се, боравя, служа си, снабдявам се, запасявам се и др. Те са богати хора, имат голяма къща, разполагат с много имоти. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 31. Ръководството и управлението както на задружното, така и на индивидуалното семейно домакинство е поверено на бащата. Бащата се разпорежда с движимото и недвижимото имущество. Майката се разпорежда с домашната работа и с цялото домакинство. Ст. Генчев и др., ЕБ III, 297. Бяха го учили четниците да борави с пушка, особено Фидан всичко му показваше. Д. Талев, И, 129. Хората започнаха да се запасяват с брашно и каквото могат за храна. П. Здравков, НД, 29. Обличаме се в пътнически дрехи, снабдяваме се с храна и тренът ни понася към Цариброд. Ал. Константинов, Съч., 98. Разполагам с много пари.
15. За посочване на обект на действието (лице или предмет), който задължително участва в действието заедно, съвместно с неговия субект (лице или предмет) при глаголи (и при образуваните от тях минали страдателни причастия и съществителни) като: а) глаголи с реципрочна семантика като срещам се, сбогувам се, карам се, скарвам се, сдобрявам се, сближавам се, сприятелявам се, сродявам се, съжителствам, сътруднича си, познавам се, запознавам се, спречквам се, споря, бия се, сбивам се, боря се (с някого), сборичквам се, разбирам се, разделям се, развеждам се, ходя (с някого) и др. Едно време ние се срещахме с кавалери в присъствието на майките и бащите си. Й. Йовков, М, 78. – Вие от тая жена толкова ли много очаквахте за своето бъдеще? А тя не е ли същата, която сега ходи с Константин Джупунов? – попита Христакиев. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 364. Още пролетес беше се развела с мъжа си и живееше сама. Ст. Марков, ДБ, 420. Интересно е, че този изтънчен деликатен човек се е разбирал много добре с простите, обикновени хора. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 152. Той се раздели с приятелката си. Δ Отивам на среща с приятели. Δ Познавам се с нея от години. Спор със съседите. б) глаголи с реципрочна семантика като разговарям1, говоря (си), беседвам, приказвам, споделям, пиша (си), кореспондирам (си), общувам, контактувам, прощавам се, здрависвам се, ръкувам се и др. Йовков беше затворен човек. Не общуваше с никого – нито с румъни, нито с българи. Й. Стратиев, СбАСЕП, 383. В единия ъгъл млада жена в черно разговаряше с висок, добре облечен мъж. Ст. Дичев, ЗС II, 763. Кореспондирах редовно с домашните си и единствено чрез тях можех да науча нещо повече. К. Константинов, ППГ, 308-309. Личеше, че много е пътувал и е свикнал да влиза бързо и леко в разговор със спътниците си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 79. Иванов отиде у Дима, поблагодари го за гостоприемството и се прости с него. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 127. Тя споделя всичко с майка си. Δ Заприказвах се с непознатата жена. в) глаголи с реципрочна семантика като свързвам се (с нещо), съединявам се, съчетавам се, сливам се, смесвам се, размесвам се, комбинирам се и др. С въглерода силицият се съединява при много висока температура, като образува силициев карбид. Хим. ХІ кл, 1958, 119. Ако автомобилите продължат да се движат по такава [натрошена] настилка, тя се разрушава напълно и се смесва с почвата. Кр. Асенов, ЕПП, 23. Небето се сливаше с меките линии на хълмовете в сънлива утринна омара. П. Вежинов, НС, 97. Общото съчувствие, тъй живо допреди малко към Рада и Огнянова, сега охладя и се размеси с глухо неудоволствие. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977, 68. Стилът се разпространява в християнска Испания като една смесица, в която мавритански форми и източна строителна техника се съчетават с европейски художествени идеи – романски, готически и ренесансови. М. Бичев, АР, 277. Оксидите се образуват при свързване на кислорода с друг химичен елемент. г) състезавам се, съревновавам се, надпреварвам се и под. Бил надарен [Ерикс] с голяма сила и предизвиквал всички чужденци, които минавали през страната му, да се състезават с него в юмручен бой. Н. Филипова, ЕРАМ (превод), 150. През 25 год. преди новата ера император Агрипа проектира и изгражда първите „терми“ в Рим. Всеки следващ император, съревновавайки се с предшественика си, строи все по-екстравагантни термални бани не само в столицата, но и в други подходящи селища на територията на империята. Ст. Маринов и др., АТ, 54. Самата госпожа Тамара се надпреварваше със сина си в украсата и наредбата на новия дом. Ф. Попова-Мутафова, ДК, 89. д) сблъсквам се, разминавам се, редувам се и под. Рибарите знаят закона за движение при рибите, които, като се сблъскат с преграда, завиват към възможно по-лекото отклонение. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 63. Разминахме се по пътя с Големия и с двамата ми братя. Тръгнали за Букурещ, после пак се върнали да ме търсят. Ст. Дичев, ЗС II, 11-12. Подземните пазари се редуват с мръсни кафенета. С. Северняк, ОНК, 267. е) сменям се, разменям се, заменям се и под. От лицето на човека мигновено изчезна плахото изражение, сменя се с любезност. К. Константинов, СЧЗ, 74. Всеки си носи своята съдба и няма как да избяга от нея – е, той днес избяга, размени се с горския, но утре е друг ден. Д. Фучеджиев, Р, 208. Зимната козина опадваше. Заменяше се с нова, по-червеникава. Ем. Станев, ПЕГ, 20.
16. В съчет. със същ., които означават действие, в което си взаимодействат най-малко две лица или два предмета, като връзка, контакт, свиждане, свада и др. За посочване на лице или обект, който участва в действието заедно, съвместно с друго лице (лица) или предмет (предмети). При хладнокръвно размишление той би пак видял, че е смешен да иска от нея да прекъсне всички връзки със света и миналото си. Ив. Вазов, Съч. XII, 191. „Редникът Милков Русин Войводов от 44-и пехотен полк – четем в нея [телеграмата] – не преди дълго време бил в отпуск, ходил в Софийския централен затвор и имал свиждане със земеделеца Стамболийски.“ Д. Косев и др., АХХ, 286. Той е искал да подчертае, че психиката на Мила е съвсем смутена, болезнена – особено след свадата с брата ѝ. П. Анчев, СЯ. При тези [инфекциозните] заболявания е достатъчен само еднократен контакт с болен, за да се пренесе инфекцията. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 12. Културни връзки с чужбина.
17. За посочване на лице, което участва в действието заедно, съвместно с неговия субект, но не е задължителен участник в това действие, при глаголи като вървя, ходя, отивам, живея, работя и редица други. Той вървеше със Станка, дружески хванати за ръка. Елин Пелин, Съч. III, 112. Ние с бай Ганя влязохме в бюфета. Ал. Константинов, БГ, 3. Това издателство [„Знание“] беше едно малко дюкянче, дето се отбивахме понякога с Подвързачов. К. Константинов, ППГ, 172. Кузман излезе да пообиколи двете си нивици, а тръгнаха с него и двамата учители. Д. Талев, И, 487. Ще дойде с баща си. Δ Отидох на море с цялото си семейство. Δ Пътувахме във влака с Иван. Δ С нея работим в една сграда. Δ Той живее на една улица с Мария.
18. За посочване на лице или предмет, който е подложен на действието заедно с друг обект (означен от прякото допълнение) при глаголи (и съществителни от тях) като: а) сближавам, срещам, запознавам, свързвам (две или повече лица), скарвам и др. След време случаят ме сближи много с Райко. С. Северняк, ОТК, 46. Кольо пристигна една сутрин от село. Вълко го посрещна бащински, настани го в дома и го запозна с младежите. Ем. Станев, ПЕГ, 116. – Не се страхувай от мене, ами виж, че ме свържи с вашите хора от съпротивата. Каквото мога, ще помогна. Ст. Марков, ДБ, 149. Тя успя да го скара с всичките му приятели. Δ Съдбата ме срещна с хора, които ми помогнаха. б) свързвам (два или повече обекта), съединявам, съчетавам, смесвам, размесвам, сравнявам и др. Големите световни канали: Панамският, Суецкият и Килският, пресичат голяма част от материковата територия и съединяват с плавателен воден път океани или морета. В. Минков, ПС, 110. Обикновено багеристът съчетава падането на коша с въртенето на платформата, при което под действие на центробежната сила кошът се отклонява навън и се увеличава радиусът на копаене. П. Кътов, ПСМ, 133-134. За да опознаем която и да било вещ, каквото и да е явление, ние трябва да ги съпоставим и сравним с други подобни вещи и явления, да намерим общото и различното в тях. В. Хаджиниколов и др., ЕБ I, 91. Той свърза единия край на жицата с другия. в) сменям, заменям, замествам, подменям и под. Старият, баща му, навремето беше заменил това дворно място с една нива. Г. Караславов, ОХ, 10. Невидима ръка сякаш грабна болката от всяка душа и я замени веднага с веселие. Й. Йовков, Ж 1930, 20. Той [съвременният човек] трябва непрекъснато да увеличава своята квалификация. Това се налага от бързата смяна на една технология с друга. К, 1973, кн. 5, 6. Подмениха износените части на съоръжението с нови. Замяна на старите машини с нови.
19. В съчет. с прил. близък или със същ. приятел, другар, роднина и др. За посочване на лице, което е в приятелски, дружески отношения с някого. – Слушай, Ванко! Ние сме приятели с теб, обикнах те аз затова, че си честен. М. Грубешлиева, ПИУ, 44. – У-у, Донке. Ами каква роднина сте с него. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 30. Той [Томас Мор] е роден в Лондон, получава солидно образование в Оксфорд и е един от най-образованите мъже на Европа – близък с Е. Ротердамски и други видни ренесансови личности. З. Ковачев и др., ИТ I, 243.
20. В съчет. с гл. ставам, случвам се в 3 л. За посочване на лице или обект, който е засегнат от действието. – Ами пороите ли отвлякоха селяните? Обиколих навред, а жив човек не видях. Какво е станало с людете? Ц. Родев, НЖР, 32. Писателят [В. Распутин] казва за себе си: „Аз съм сибиряк. До 17-годишна възраст съм живял на село и така навярно се обяснява фактът, че моите герои живеят на село, работят там и всичко, което се случва с тях, става в сибирското село“. А. Цонева, ЗРЛ, 84. Нищо не стана с проекта, който подготвихме. // Разг. В съчет. с гл. с ъ м и нареч. д о б р е, з л е и следв. същ. За посочване на характеристика, състояние на субекта по отношение на нещо (означено от съществителното). – Не съм добре със здравето – казва ми Георги. Такова изявление чувам от него за първи път. И когато е бивал тежко болен, той не се е оплаквал. Г. Константинов, КГК, 207. – Уплаших се, че съм зле с дробовете, и отидох да се прегледам. Х. Русев, ПЗ, 113. – И аз никак не съм добре с нервите – рекох ѝ. – Ако искаш, да те заведа при него, един от най-добрите невролози е... Л. Дилов, МСП, 179. Той е зле с очите. Δ Синът ми никак не е добре с ученето.
21. Обикн. в съчет. с отгл. същ. За посочване на събитие, процес, явление и под., при реализирането на което започва, извършва се, протича означеното от сказуемото действие. С настъпването на нощта от тъмните пещери и изоставените необитавани постройки излитат на лов летящите мишки – прилепите. Ц. Цанев и др., ЧП, 31. С настъпването на деня бурята като че ли още повече се усили. Г. Белев, КВА, 331. С повишаване на температурата степента на йонизация на газовете нараства. К. Кузов, ПВС, 57. Задоволството идваше с успеха, а Иванов добре знаеше как вървят нещата в обединението. А. Наковски, БС, 109. С понижаването на температурите валежите преминаха в сняг. Δ С идването на пролетта се появяват първите признаци на пролетна умора.
22. В съчет. със същ. в мн. ч. часове, дни, месеци, години. За подчертаване на продължителността на периода (измерван в часове, дни, месеци, години), през който се извършва, става действието. – Обичайте се! Стига гонения с години, стига омрази пусти! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 43. Сега той мислеше с часове, оклюмал и съсипан. Г. Караславов, Избр. съч. I, 381. С времето Вранка Войничката добиваше все по-дръглив и болнав вид. С дни не посягаше да яде. Ил. Волен, МДС, 102. Той отсъства от дома с месеци. // За подчертаване, че действието се извършва, става много бързо, за кратко време. Облаците на политическия хоризонт се сгъстяват още повече – бурята всеки момент може да се разрази; страшна, опустошителна, гибелна. Напрежението расте с дни, с часове, с минути. Т. Тончев, СПБ, 256-257. Това лято за Скарлатов протичаше по странен начин и причината бе Яна. Ето дойде дъщеря му и всичко започна да се променя с часове. Св. Бъчварова, ЗП V, 113. Москва мени с месеци образа си: изчезва на много места старият град и се издига нов. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 52.
23. Обикн. в съчет. с местоим. всеки, мин. деят. прич. изминал и същ. час, минута, ден, година. За подчертаване на интензивността на действието, на постоянното бързо увеличаване на неговия обхват, сила и под. в течение на посочения период от време; постоянно, непрекъснато и все повече. Тя [гибелта] наближавала неотвратима, с всеки час, с всяка минута. Ив. Вазов, Съч. XVI, 103. Обемът на строителството в нашата страна с всяка измината година прогресивно нараства. А. Попов, АК, 575. Той бе ранен тежко и с всяка минута състоянието му се влошаваше.
24. Разг. В съчет. със същ. в мн. ч. десетки, стотици, хиляди, милиони и др. За посочване на голям брой хора или предмети – субекти или обекти на действието. Поверен ми е един от най-големите сборни курсове в университета и с хиляди младежи са го минали. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 260. – До колко души са избити? – попита Никодим. – Турци ли? Аз ти казвам с хиляди, речи ги две, няма да сбъркаш. Ив. Вазов, Съч. XXII, 112. – Ти знаеш ли, че ще изморите до крак свинете и ще причините щети за населението с милиони? – Нищо, бе докторе, нека мрат, бе. Чудомир, Избр. пр, 260. От току-що цитираното окръжно се вижда, че този престъпен тип в съдружие със старите си подведомствени кметове са отсекли с десетки хиляди траверси за компанията на източните железници от чепинските гори. Пряп., 1903, бр. 8, 4. // В съчет. със същ. в мн. ч., означаващи мерни единици, съдове и под. За посочване на голямо количество от нещо, което е обект на действието. Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! – ругаеше той дъщеря си. Чудомир, Избр. пр, 8. Той [мравоядът] разкопава термитници и мравуняци, пъха вътре дългия си език и излапва с килограми от любимите му насекоми. В. Георгиев, КЗБ, 142. Купуваме череши с килограми. Δ Изхвърлят храна с тонове.
25. Обикн. в съчет. с числ. и прил. или наречие в сравн. степен. За посочване на разлика в брой, количество на нещо, в стойност на характеристика, параметър (възраст, големина, тегло, височина и под.), отнасящ се до две (или повече) лица, обекта или свързано с тях действие. Жена му Райна беше с петнадесет години по-млада от него. В. Нешков, Н, 269. – Идеята, че съм бутнала Джо в кладенеца, е просто глупава, разбирате ли. Той беше поне с двайсет килограма по-тежък от мен, а може и малко повече. И. Спасова, ДК (превод), 256. Аз съм с десет сантиметра по-висок от брат си. Δ Върнаха ми с един лев по-малко. Δ Състезателят скочи с два сантиметра по-високо от другите. Δ Обувките му са с два номера по-големи от моите. Δ Пакетът е с по-големи размери от допустимите. ● В съчет. с нареч. напред, назад, повече. В някои страни през пролетта стрелките на часовниците, показващи поясно време, се преместват с един час напред и новото време, което те показват, се нарича лятно време. Вл. Шкодров и др., ЕРМА (превод), 126. Той [архиварят] беше престъпил заповедта, той беше закъснял с една минута. А тая проклета заповед за присъствието на чиновниците беше една от най-строгите заповеди напоследък. Д. Калфов, Избр. разк., 192-193. Ако пътувате с повече от позволения багаж, се налага да плащате допълнителна такса. Δ Влакът закъсня с повече от един час. // В съчет. с прил. малък, голям в сравн. степен или нареч. малко, повече и абстрактно същ. При посочване на разлика в степента на проява на нещо. Обяснява на стругарите как може да се получи по-голямо количество продукция с по-малки усилия благодарение на нови, предложени от него, методи на работа. Л. Варамезов, ОП, 217. Този път се разделихме с по-малко тъга от друг път.
26. В съчет. с гл. намалявам1, намалявам2, раста1, спадам1 (непрех.), нараствам, увеличавам (се), повишавам (се), пораствам и под. и числ. За посочване на стойност, размери, големина на нещо (височина, тегло и др.), с която то се променя (намалява или нараства). Като освободи склада от тия коментатори на трудовото законодателство, Борис забеляза, че разноските по манипулацията спаднаха с нови два процента. Д. Димов, Т, 83. В следващите години се предвижда производството на пиво да нарасне с 5% годишно. Цв. Зафирова, СУ, 80. В последно време групата на Щерев бе се увеличила с още шест души. Д. Ангелов, ЖС, 306. Когато се запролети, стори ми се, че съм пораснал с една педя. К. Калчев, ПИЖ, 27. – Пак ще е нещо за неговия [на директора] хлапак. Не му върви латинският, и толкова. Сигурно ще иска да му повиша бележката с една единица. М. Грубешлиева, ПИУ, 23. Отслабнах с два килограма. Δ Повишиха цените на основните хранителни стоки с няколко процента.
27. Разг. Руг. или Пренебр. Между две повторени същ., които означават човек с отрицателно качество. За усилване при изразяване на лошо, негативно отношение (укор, недоволство, възмущение и под.) към някого. Когато малките леят куршуми, той трябва пък топове да лее… Чапкъни с чапкъни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 20. – Пеленаче с пеленаче! Още не умее да си върже гащите, а тръгнал да оправя света! Др. Асенов, СВ, 130. – Що? Да се застраховам! Да оставя пари! Че да ги яде моят зет, а, Петър да ги яде. Магарето с магаре! Й. Йовков, ПГ, 49. – Йордакиев още ли се крие? – Вече се мярка от време на време. Само да го видиш какъв е благ и любезен. – Брей мръсникът му с мръсник! – подсвирна Димитър. П. Вежинов, ВР, 161.
28. Разг. Пренебр. В съчет. с местоим. тоя, твоя и др. и същ. За изразяване на досада, раздразнение или гняв, породени от нечия постъпка, проява или от обекта на нечии занимания. – Их, че време за зайци! – въздъхна чичо Кола. – Пък ти с тия зайци! Няма като човек да станеш да свършиш някоя работа. Елин Пелин, Избр. разк., 128. Младежът захвърли изтръгнатия от ръцете му бастун. – Престани с тия глупости – не ти подхождат на сана! – чу той гласа на племенника си. Ст. Дичев, ЗС I, 257. – И после, стига с тия сахани, с тоя бакър. Сега всички люде се хранят в порцелан. Д. Талев, ПК, 605. Когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение, щото ако в този момент се отвореха небесата и свети Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз би му извикал: „Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!“. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. Прекаляваш с тоя компютър! По-добре стани да се разходиш! Δ Спри с твоите оплаквания! Само ти имаш проблеми!
29. В съчет. със същ. здраве, пожелания, благопожелания и под. При изричане, отправяне на поздрав или благопожелания към някого. – Ходете си със здраве. Добър ви час! Т. Влайков, Съч. І, 1941, 17. – Елате на Връбница. Тука ще разчупим боговицата. Хайде вървете със здраве! И дядо Харитон ги благослови. А. Каралийчев, ПГ, 18. Приемете, Евгенийо, моите сърдечни привети с най-горещите благопожелания за Вас. Ив. Вазов, ПЕМ, 30. В навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво изяждат вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите. Ст. Генчев и др., ЕБ III, 94. Разделихме се с пожелания за скорошна нова среща. Δ Обадих му се с най-сърдечни пожелания по случай рождения му ден!
30. В предложно-именни съчетания в сравнение с, в съпоставка с, отнасящи се за лице или обект, с който някой или нещо се съпоставя, сравнява. Там [в Исландия] природните условия са по-малко сурови в сравнение с другите приполярни области. С. Кюпрюбашиев, И, 7. Митническият служител, приел декларацията, извършва документална проверка на вписаните данни в съпоставка с тези, отразени е документалния стоков комплект. П. Младенов, МПН, 108.
◊ С годините. Разг. С течение на времето, в период от много време. С годините крушата остаря, подгърби се и напуканата ѝ кора се покри с мъхове и лишеи. Кр. Григоров, Н, 125. С годините изникна хубаво село, всяка година се строяха нови къщи, раждаха се много деца. Д. Фучеджиев, Р, 113. С положителност. С пълна увереност; със сигурност. – Така ли смятате, че е казал? – обадих се аз. – Защо да смятам? Знам го с положителност. Б. Райнов, ЧЪ, 6. За какво точно е служела сградата, преди да бъде разрушена, не може да се установи с положителност. Ст. Михайлов, БС, 41. Дали това е истина, никой не може да каже с положителност. Със сигурност. 1. С пълна увереност; с положителност. – Аз мога да потвърдя със сигурност, че имаме работа със закоравял убиец. Кл. Цачев, ГЗ, 139. Никой не може да каже със сигурност кога точно е построена манастирската сграда, но според преданията тук е съществувало манастирско братство още през XVI в. Б. Попов, БЧК, 53. 2. Без съмнение, несъмнено; положително, сигурно. Водата пред мен се покачи и аз се оказах потопен. Без да се колебая, направих нужното усилие и със сетни сили се измъкнах назад. Добре, че реагирах бързо и адекватно, иначе със сигурност щях да се удавя. А. Жалов, ПБ, 93. Тези две книги не са първите, които предлагат модерни търговски и счетоводни знания у нас – и преди тях такива знания присъстват в учебници от 30-те и 40-те години на века [XIX в.], но със сигурност са първите самостоятелни издания, придобили широко разпространение сред българското възрожденско общество. РБСИР, 40.
~ В съгласие с. Съобразно с нещо, съгласно с нещо; в съответствие с. Към работния проект се прилага обяснителна записка, в която се дават необходимите указания по изготвянето и монтажа на моста, които трябва да бъдат в съгласие със съществуващите в момента технически условия за изготвяне и монтиране на стоманените мостове. Хр. Попов, СМ, 401. В съответствие с. Съобразно с нещо, съгласно с нещо; в съгласие с. За оптималното задоволяване на нуждите на организма от храна се изисква необходимите хранителни вещества не само да се приемат под формата на най-подходящи ястия, но и последните да бъдат най-подходящо съчетани в съответствие с режима на хранене. Н. Сотиров, СК, 14. Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. ДВ, 2007, бр. 9, 2. Във връзка с. По повод на, по причина на нещо. Във връзка с развитието на парфюмерийната индустрия розовото масло започва да се търси все повече. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Към безпилотните средства за нападение спадат самолетите снаряди и балистичните ракети, които се появиха във връзка с развитието на автоматиката, телемеханиката и радиоелектрониката. Н. Иванов и др., ГО, 5. С изключение на. Сложен предл. Книж. Освен. Настъпи мълчание. Всички, с изключение на Лукан, бяха като замаяни от ясното и убедително изказване на евреина. Д. Димов, Т, 237. Човек, където да погледне, с изключение на север, вижда пред себе си зелени балкани. Ив. Вазов, Съч. XVI, 40. С оглед. Книж. 1. Сложен предл. Самост. или с предл. на, (остар.) към. Като се отчита нещо, при съобразяване с някого или нещо; предвид на. Цялата игра била устроена с оглед политическите интереси на българското дело, по-скъпи на Нако и Иларион от православието. Т. Жечев, БВ, 53. Българското освободително движение трябва да отхвърли веднъж завинаги чужда помощ, която чужденецът дава винаги с оглед на своите интереси. Ив. Унджиев, ВЛ, 105. Иска ни се да вярваме, че театърът ще преодолее кризата и ще насочи своето дело с оглед към нуждите на новото време. К, 1927, бр. 110, 1. 2. Сложен съюз. Обикн. пред отгл. същ. или подч. изреч. със съюз да. За да, заради, с цел да. Все с оглед да се борави по-лесно с оръдията била образувана широка площадка на горния етаж чрез насипване на терасата с пръст. Ст. Михайлов, БС, 137. С помощта на. Сложен предл. Посредством, чрез. С помощта на винтове се закрепват и всички обковъчни материали на изделията: панти, метални скоби и пр. М. Тодоров и др., ТМСС, 79. Такова правило, с помощта на което се решава всяка задача от определен тип задачи, се нарича алгоритъм. Мат., 1965, кн. 6, 27. Съгласно с. Сложен предл. Книж. Според. Заповядано е на офицерите, които го съпровождат, ако в случай стане покушение за неговото освобождение от някого, да се постъпи с княза съгласно с дадените на офицерите инструкции. С. Радев, ССБ II, 96. Съюзът на българските драматически и оперни артисти отправя писмо № 209 до директора на Народния театър, с което съобщава съгласно с конгресната резолюция (пункт 12), че иска възстановяването на А. Будевска и В. Кирков като многозаслужили артисти на нашата сцена. Ст. Грудев, АБ, 204.