САÀТ м. Диал. Сахат. – От един саат те чака. Брадясал, окъсан, изглежда и гад има, само се почесва. В. Нешков, Н, 34. – Ще свиете още навътре, нататък е почти все гора. Ще вървите къде заник два-три саата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 285. – Ще желаеш ли отмора, Димо пехливан, след дългото пътуване, или си готов да излезеш още сега на алая, където те чакат саати наред людете? Г. Манов, КД, 141. Кат я Иванчо съгледа, / той си саатя извади, / саатя позлатения. Нар. пес., СбНУ VI, 64.
– От араб. през тур. saat.