САБÀХЛЕ и САБÀХЛЕН нареч. Диал. 1. Тази сутрин или утре сутринта; заран, сабайле. – Ти какво си се развикал, какво си се начумерил? От сабахлен се кара. Ем. Станев, ИК I и II, 199. – Да вземем да доизлекуваме моя кон. Видях го сабахлен, не е оздравял напълно. Ц. Родев, Т, 278. – Пратете да разбудят и зет ми, и Смрикар, и де що имам друг приятел в тоя град! Тъй им кажете: който тачи думата ми, да дойде сабахлен още по тъмно при мене. А. Христофоров, А, 261. – Де е Сийка? – В мутвака. Не отиде сабахле на хорото. Прави тиквеник. ЛБ, 1911, бр. 8-10, 302. Toгай фана [царят] да реди човеци да я [царската дъщеря] вардат и кой може да я фане, казуваше, защо че му я даде, а като да не може да я фане, сабахле че го губи. Нар. прик., СбНУ I, 137.
2. В първите часове на деня; сутрин, заран, сабайле. Патриаршията проводила нов владика на софиянци, бил от българско коляно. Тази вест го [Есад паша] успокои – щом идеше българин, а не грък, нямаше да има смутове и ежби. Тъй си рече, ала още сабахлен на другия ден разбра, че се е лъгал. Ц. Родев, ЕТК, 44. Другите книжа му дай, на Дякона да се предадат, тъй да скажеш на Зографина, и да чака Дякона на Димитровден сабахлен... В. Гюзелев и др., СОЗ III, 319.
3. Като същ. сабахлен, -тà, ж. Сутрин, заран (в 1 знач.), утро (Н. Геров, РБЯ). Сабахлента беше студена. Н. Геров, РБЯ V, 106.
– От араб. през тур. sabahleyin ‘рано сутрин; сутринта, заранта’. – Други форми: сабàхлем, сабàхлаин, сабàхлейн, сабàхлян, сабàхлаим, сабàхлин, сабàхлайне.