САБЀИ мн. Истор. Древно племе, населявало Сабейското царство (именувано още Сава или Саба), разположено в южната част на Арабския полуостров (на територията на днешен Йемен), което е съществувало до ІІІ в. сл.н.е. Царството Аксум е основано от семитското племе сабеи, които са прекосили Червено море през Йемен. ИЗ, 2009, бр. 5, 45. Тези, които вярват – и юдеи, и сабеи, и християни – с една дума, всички вярващи в Бога и които вършат добро, ще бъдат притеснявани. ЦВест., 1913, бр. 38, 82.
– От евр. през лат. sabaei, гр. σαβαίοι.