САБЕЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рел. Религия на някои древни племена, населявали Арабския полуостров, Месопотамия и Мала Азия, възникнала първоначално при сабеите и свързана със звездопоклонство. Тогава тяхното [на евреите] богослужение намира милост пред очите на цар Кир, макар той да го счита за много по-нискостоящо в сравнение с чистия сабеизъм (религиозен култ на звездите), но все пак много по-издигнато от грубото идолопоклонство. К. Гълъбов, Л, 444. Същото виждаме, когато хвърлим погледите си и върху древните народи на Европа, и тук намираме сабеизма – култа на слънцето, луната и звездите – също тъй разпространен, макар често преоблечен в други имена и научни форми. БСб, 1904, кн. 7, 425. В тази статия се излага произходът на култовете, а особно на сабеизъма. УП, 1904, кн. 7, 745.
– От фр. sabeisme.