САБИНЯ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до сабиняни; сабински. „Обърнатото дърво“, като идентификация на космоса, се среща в сабинянско предание, според което Платон твърди, че човек е обърнато дърво, чиито клони се протягат към земята, а корените към небето. А. Гоев, ЕИ, 287. – От Атий Клавс, сабинянския праотец, родът на Клавдиите е просъществувал по права линия до Клавдий Цезар и се продължава от Британик. Фр. Парашкевова, МБ (превод), 30.