СÀБИЦА1 ж. Полупроходна риба от семейство шаранови, която има удължено саблевидно тяло с равен гръб, сребрист цвят и характерна вълнообразно извита странична линия и е разпространена в реките от басейните на Черно, Азовско, Каспийско, Балтийско и Аралско море, а у нас – в р. Дунав и притоците ѝ. Pelecus cultratus. Сабицата се лови в малки количества по дунавския бряг и няма особено стопанско значение. Ц. Пешев и др., АЗ, 45. С горна уста, лежаща по-високо от оста на тялото, се отличават сабицата, червеноперката и др. М. Карапеткова и др., РБ, 13.
СÀБИЦА2 ж. Диал. Умал. от сабя; сабичка, сабле, сабийка. Отсам, най-близо до погледа на детето, блещяха жълтиците, после орденът и сабицата. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 44. Домакинята пое от слугинята сребърната широка синия с предметите на прощъпалника и заедно с мъжа си ги наредиха в килимче, постлано на паркетния пол. Една ламба насред килима осветляваше следните вещи: куп жълтици, кръст, граждански орден, детска сабица. БСб, 1903, кн. 5, 217.
СÀБИЦА3 ж. Диал. 1. Напречно дърво, което свързва рамката на селска порта. Двете вратнила са закрепени и свързани с две плоски дървета, широки 5 – 6, а дебели 3 – 4 сант., които носят име сабици (ед.ч. сабица). Сабиците служат да стягат вратнилата. СбНУ XVIII, 8.
2. Напречна летва на ритла. Свиден се облегна на сабицата, която правеше за предната задънка на колата, и спря поглед на Грудка. Злат., 1931, кн. 1, 9.