СÀБИЧКА ж. 1. Умал. от сабя. Той [ротният командир] носеше при краката си гола тънка, тясна сабя (прегъната сабичка, която не приличаше на оръжие) и поглеждаше ту началството, ту назад, без да побърка стъпката. М. Маджаров, ВМ (превод), 176. Марширува Греневил през Прашната порта, сабичката му блести, а момите плачат. Св. Иванчев, ПДВШ (превод), 207. Пещенските улици бяха залети от свободен и весел народ: млади чиновничета бързаха към брега, за да покажат на „дамите“ лъснатите си ботушки с шпори, офицерчетата – за да изчаткат със сабичките си. Л. Каравелов, РПМ, 598.
2. Детска играчка от дърво или пластмаса с форма на сабя. Подариха на детето дървена сабичка.