САБЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от сабля; сабичка, сабица2, сабийка. Помъкна Грозда саблето, / та се обърна налево, / налево, Грозда, надесно / посекла си е татаре. Нар. пес., БНТв II, 340. Бошковице, млада булке, / откачи ми мойно сабле, / дето седи три години. Нар. пес., РП, 1930, кн. 1, 31.