САБЛЕВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който е дълъг и извит, подобен по форма на сабя. Ноктите [на колибрито] са остри и закривени. Крилата са дълги, тесни, саблевидни. Ц. Пешев и др., АЗ, 206. Долните листа [на растението] са саблевидни и дълги колкото и самият стрък, а горните са по-къси. СбНУ XXVI, 200.