САБЛЕВЍДНО нареч. Книж. Във вид на сабя, подобно на сабя. На долните крайници засягането [от болестта] протича по-тежко в сравнение с горните. Тибията се изкривява саблевидно. П. Ставрев и др., ОТ, 46. Гениталните придатъци [на паяка] сложно устроени, характеризуват се най-вече с един тънък и дълъг саблевидно извит израстък. СпБАН, 1931, кн. 44, 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)