САБЛЕЗЪ̀Б, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Саблезъб тигър. Палеонт. Изкопаемо животно от семейството на котките, приличащо на съвременния тигър, за което са характерни дългите саблевидни горни кучешки зъби, излизащи извън устата; махайродус, саблен тигър. Machairodus. На сушата са живели грамадните хоботни бозайници – мастодонти и динотериуми и страшният саблезъб тигър – махайродусът, наречен така поради силно удължените си кучешки зъби на горната челюст. Д. Божков, ПЖ, 19. С настъпването на великото заледяване от Европа изчезнал южният слон, както и много други топлолюбиви животни (хипопотамът, саблезъбият тигър, изкопаемият бобър) и тяхното място заел не по-малко огромният мамут. П. Трантеев и др., ТП, 133.