САБЛЕНÒСЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Воин, който е въоръжен със сабя. Преди да се дигне завесата, авторът е намерил за необходимо да предупреди г. г. офицерите (понеже в драмата играят капитани, поручици, ротни командири, фелдфебели, юнкери, солдати и цял народ сабленосци), че той няма ни най-малка мисъл да ги докачи. Ив. Вазов, Събр. съч. ХХ, 1979, 80. Първото място било заето от „синовете на спахиите“. След това идвали сабленосците, които яздели от лявата страна на султана. Г. Меламед, ИОИ (превод), 210.
– Друга форма: сабенòсец.