САБÒ, мн. (рядко) -à, ср. 1. Чифт обувки с дървена подметка или изработени от цяло парче дърво, носени в миналото по традиция обикн. от по-бедното население във Франция, Холандия, Белгия и др. Сабо – това са дървени обуща, символ на стара, селска Франция. Г. Костов, В (превод), 229. Армията [на Наполеон Бонапарт], която се намирала на италианската граница, била зле облечена, войниците били обути в дървени обувки (сабо). Д. Владов, НИ (превод), 69. Френският писател Андре Малро определя европейските етнографски музеи като „музеи на сабо и каруци“, с дълбоко презрение към селска Франция. И. Мишкова, ОМ, 132.
2. Чифт чехли (обикн. затворени отпред) с масивна дървена или изкуствена подметка. Жената бе обута в бяло сабо, върху шотландското си поло беше облякла елек. Ал. Томов, П, 149. Тропотът на сабото отмерваше крачките ѝ. В. Сотиров, ЛНП, 55. Медицинско сабо.
– От фр. sabot.