САБОТÀЖ м. 1. Умишлено прикрито извършване на вредителски действия (повреждане на машини, транспортни средства, продукция и др., разпространяване на компютърни вируси и др.) с цел да бъде разстроен нормалният ход на някаква производствена или друга дейност или функционирането на нещо; саботиране. – И друго има, господин Златев – подзе пак работникът. – В няколко бали намерихме посипана сол. Солта задържа влагата и всяко зрънце става огнище на загниване. Това е саботаж. Х. Русев, ПС, 103. В няколко фабрики се извършиха дръзки саботажи, които парализираха производствените им работи. К. Георгиев, ВБ, 93. Почнаха саботажите: разрушаване на линии, дерайлиране на влакове, повреждане на локомотиви. Д. Казасов, ВП, 643. От есента на 1793 г. революционният терор на якобинската диктатура бил широко приложен. С решителни мерки срещу всички врагове на революцията метежите били потушени, саботажът бил сломен и се постигнали победи на фронтовете. Д. Владов, НИ (превод), 55. Следователите смятат, че саботаж е причинил железопътната катастрофа. Осъден за саботаж на производствената дейност. Промишлен саботаж.
2. Умишлено прикрито извършване на действия или недобросъвестно изпълнение на определена дейност с цел да се противодейства на нещо, да се попречи на осъществяването на нещо (програма, идея, план и под.); саботиране. Той [новият ученик] донесе много нещо от онази своеобразна хитрост на учениците в старо учебно заведение – незабелязани закачки по адрес на учителите, всевъзможни саботажи на дисциплината, невинни уловки, на които всички учители се поддаваха, тъй като не чувствуваха играта. Цв. Минков, ТП, 55-56. Саботаж на реформата. Саботаж на референдума.
– От фр. sabotage.