САБОТЬÒР м. Човек, който саботира определена дейност, извършва саботаж. Върху шията на младежа зееше рана от куршум и на две крачки от него се търкаляше кутия с бензин! – Саботьор! Ще подпалваш тютюна ми, а? Д. Димов, Т, 538. Инженерът се увлече. Заговори за своята най-голяма грижа, прибързания строеж. В гласа му – назряла болка. Как да предотврати рисковете? Ще го провъзгласят за саботьор, за враг. Бл. Димитрова, ПКС, 113. – Спомних си как ме агитираха да се откажа от проекта моят Иванчев и онези двамата от завода. А целият шум беше заради това, че временно щяха да пострадат премиалните им. Когато им го казах, те ужасно се възмутиха, на съвещанието при министъра ме изкараха едва ли не саботьор. Ем. Манов, Избр. пр I, 525.
– От фр. saboteur.