САБОТЬÒРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до саботьор и до саботьорство; саботажен. В обвинителния акт Ботушев бе на първо място: подвеждаха го като организатор на саботьорска група. Ем. Манов, ПЯ, 25. Той [Елин Пелин] изобщо избягва да рисува обществените борби в село. Например в разказа „Андрешко“ е дадено отрицателно, саботьорско отношение на народа към ненавистната държавна власт в лицето на чиновника, който идва да продава вещи и имоти на селяните за данъци и недобори. Е. Николов и др., БЛ, 174. Саботьорска дейност.