СÀБУР, мн. няма, м. Диал. Търпение, спокойствие. – Брей, хора, не си играйте с огъня! Опичайте си акълите, че лошо ще стане! Сабур, повече сабур – там е спасението. Я. Бойчев, БП, 41. Христоман: – Имайте малко сабур, с Божата воля сичко ще бъде. Хр. Ботев, Съч. 1950, 65. Думах им аз: „Трайте, бе братя, малко сабур! Чакали сте толкова, чакайте още малко“, ама кой зима от дума? Мис., 1894, кн. 1, 175.
◊ Сторвам / сторя (давам / дам, чиня, правя, струвам и др.) си сабур <на сърцето>. Диал. Проявявам търпение, запазвам спокойствие. Давай си сабур на сръцето. Ал. Дювернуа, СБЯ, 2078. Нека и той си прави сабур. Печатницата му върви ли добре? В. Друмев, Съч. II, 551. Като дойде до постелката, той седна, улови Ивана за дясната ръка и му продума: – Не бой се, стори си сабур… где ти е раната? Ц. Гинчев, ГК, 265. От тази година не сме нито половината на спомоществованията си събрали. Ний си струваме сабур и сега да не излейме злъчката си връх тези, които ни глобят да им пращаме вестници, а не ся обръщат да попитат отде ни ся зема душата. Г, 1865, бр. 14, 105.
– От араб. през тур. sabur ‘търпение, търпелив’.
САБУ̀Р, мн. няма, м. Остар. 1. Растението алое. В китайската медицина се употребяват такива лечебни растения като сабур, глог, валериан, камфорово дърво и много други. НТМ, 1952, кн. 1, 19.
2. Сгъстен сок от растението алое, използван след преработка като лечебно средство за различни заболявания; алое. Диагнозата му, за съжаление, се потвърди – наистина страдаше от скоротечна туберкулоза. Д-р Планински изписа цели три листа с упътвания за разни сиропи от сабур с пчелен мед. Ц. Родев, ИСД, 221. Срещу саклет (притеснение) дават да се гълтат късчета сабур. СбНУ XLII, 141.
– От араб. през тур. sabur.