САБУ̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до сабу̀р. Отварата от звъника е най-добро средство против болестта на черния дроб. Нейното действие се усилва, като се прибави малко сабурен прах. БАлм., 1911, 82.


Източник: Речник на българския език (онлайн)