СÀБЯ ж. 1. Вид хладно оръжие, представляващо дълъг тънък, обикн. леко извит стоманен нож с острие от едната страна и с предпазна дръжка, който е предназначен за мушкане, пробождане, съсичане. Аз видях един кавалерист как разцепи със сабята си главата на един пристав. Ив. Вазов, Съч. X, 66. Гневно стисна дръжката на сабята, изстъпи се, за да замахне по-добре, тя светна над главите, купчината се разрина. Т. Харманджиев, Р, 55. Във въздуха проблясват остриетата на саби, дрънчат кавалерийски шпори и еква призивният глас на командващия поручик: „Напред, момчета“. К. Странджев, ЖБ, 140. Доста робство и тиранство, / всички на оръжие! / Който носи мъжко сърце / и българско име, / да препаше тънка сабя, / знаме да развее! Д. Чинтулов, СбДЧ, 188. И изтегли Гино остра сабя, / и със Марко силен бой зафащат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 3. Поклонена глава сабя не я сече. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 62. Изваждам си сабята. Δ Размахвам сабя. Δ Съсичам със сабя. Δ Пробождам със сабя. Δ Прибирам си сабята в ножницата. Кавалерийска сабя. Права сабя. Дуел със сабя. Белег от сабя. Звън на саби. Удар със сабя.
2. Прен. Обикн. мн. Воин във войскова част, въоръжен с такъв вид оръжие. И аз тръгнах начело на двадесет хиляди саби. А от тези двадесет хиляди конници само десетниците бяха влизали в битка. А. Дончев, САСТ I, 246. Очакваха [пашите], че щом приближат ъгъла между Дунава и Тимок, ще съзрат полето, побеляло от чадъри – нали цяла Румелия говореше, че Пазвантоглу храни до сто хиляди саби. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 85. – Воини на България, днес нашата държава приема нови саби! Й. Вълчев, СКН, 41. По време на войните с Турция в края на века, и особено по време на голямата Северна война, липсва желание да се воюва. Митът за двестате хиляди саби обаче, готови да бранят свободата и целостта на Жечпосполита, продължава да живее, нанасяйки голяма вреда на идеята за военна реформа. В. Деянова и др., ИП (превод), 252-253.
3. Детска играчка от дърво или пластмаса с форма на такъв вид оръжие. Те замениха чилика, топката с игра на талим сред улиците, като си правеха саби от дръвца. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 87. В игрите „на войници“ и „на война“ се увличаха и дечурлиги, и юноши. Те сами си правеха дървени пушки, препасваха се с дървени саби. М. Кремен, РЯ, 29-30. Погледът му се рееше разсеяно по витрината, пълна с кукли, детски саби, пушки и корабчета. М. Младенов, ЗБ (превод), 19. На двора си играеха синовете на домакините, облечени като пирати и с пластмасови саби в ръце.
4. Спорт. Специално оръжие, използвано във фехтовката, което има специфични особености (притъпен връх, защитно приспособление с форма на полукръг за предпазване на ръката, ръкохватка и др.) и е предназначено за нанасяне на мушкащи и сечащи удари по торса, главата и ръцете на противника. Като се научи, че младият болярин Панайотаки знае фехтуване, Косерката всякога го молеше да го учи да фехтува със сабя. Ц. Гинчев, ГК, 348-349.
5. Прен. Спорт. Дисциплина в спортната фехтовка, при която състезателите си служат с такова спортно оръжие. Седмият турнир за купата на европейските шампиони по сабя премина при огромен интерес. Старт, 1972, бр. 49, 8. Състезанията по сабя и рапира са включени в програмата на Първите летни олимпийски игри през 1896 г. Национален отбор по сабя. Сребърен медал на сабя. Треньор по сабя.
◊ Сабя дамаскалия. Нар.-поет. Сабя дамаскиня. Стана мама му, отиде, / че му сабята донесе, / сабята френгията, / сабята дамаскалия. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 114. Сабя дамаскиня. Използвана в миналото сабя от дамаска стомана, отличаваща се с остротата и гъвкавостта си. Знаменателните победи на персийците над римските легиони, въоръжени с къс меч от грубо желязо, се дължат преди всичко на използването на кавалерия, въоръжена със саби дамаскини, чието качество силно превъзхожда въоръжението на западния свят. М. Георгиева, МЦ I (превод), 306. Обут беше [Сюлейман паша] с високи червени ботуши. На бедрото му висеше сабя дамаскиня със златна дръжка, обсипана с рубини. П. Бобев, Г 1967, 15. ● Нар.-поет. Марко се е младо разсърдило, / та си търгна сабя дамаскиня, / та погуби туре яничаре. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 6. А че са разсърди кралица довица, / кралица довица, московска царица, / та че си запаса сабя дамаскиня, / а че са развъртя налево, надесно, / та си е изклала седемдесе паши. Нар. пес., СбНУ III, 115. Сабя френгия. Използвана в миналото остра сабя, обикн. смятана за европейска по произход, с отличителни белези – разширена горна част и леко извита дръжка, благодарение на които се увеличава силата на удара с нея. Оръжието им [на хайдутите] се състояло от пушка, дълга човешки ръст, от два пистолета на пояса, от ятаган и сабя (остра сабя френгия, т.е. – франкска). А. Диамандиев и др., ИБ 1978 (превод), 520. Сега реши [Калофер войвода] да захвърли сабя френгия, да зареже дружината и да заживее мирно в същия тоя Балкан. М. Марчевски, П, 64. ● Нар.-поет. Я стани, мари Станчице, / облечи мъжка премяна, / приплещи пушка бойлия / и остра сабя френгия. Нар. пес., СбНУ ХV, 25. Ой та тебя, Юсмен бучакчийо, / не щеш да точиш сабя френгия, / нàй искаш сестрино бяло лиця. / Че завъртя със сабя френгия, / та че му главата бре отсече. Нар. пес., СбНУ XXVI, 20.
~ Гола сабя. Сабя, извадена от ножницата с цел отбрана или нападение. Конниците го спогнаха с голи саби. Ив. Вазов, Съч. VIII, 150. Аз съгледах през гъстия дим как той грабна от ближний тръбата – протръби настъпление – и хвърли се пръв гордо с голата сабя в ръката. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 85. Каквото сабя покаже. Разг. Какъвто ми е късметът, както се случи, каквото стане. – Да вървим, брат – на добър път, па каквото сабя покаже. Никола и Иван тръгнали по тесния сокак. Сл. Трънски, Н, 515. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врагът си безверни / .. Пък... каквото сабя покаже / и честта, майко, юнашка! Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. На гол корем сабя. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой няма най-необходимото, а иска или има нещо, без което може. Прекарвам / прекарам под сабя някого. Разг. Избивам, изколвам, посичам, обикн. много хора. Той славослови Мурад за това, че изтребил и изгонил тамошните неверници, че прекарал под остра сабя всичко, що е срещнало храбрата му войска. Н. Хайтов, АМ, 79. Сабя не ме лови (хваща). Разг. Неуязвим съм, не мога да бъда убит.
– Друга (остар.) форма: сàбля.