САВÀН м. 1. Покривало, платно, обикн. бяло, с което покриват или увиват тялото на покойник; покров1, плащаница. Бай Ганьо се приближи към смъртното легло и случайно отдръпна савана от лицето на момъка. Ал. Константинов, БГ, 18. Калитко подаде глава напред и тозчас замръзна на място. Пред погледа му се представи страшна картина. На пода върху голата земя, обвит в бял саван, лежеше човек, протегнат на гръб през цялата стаичка. Ив. Хаджимарчев, ОК 1982, 184. Аз съм скромен човек и много живял. Не е за мене всичкото това богатство и власт; стигат ми само седем лакти земя за гроб и седем лакти бяло платно за саван. А. Каралийчев и др., ПБН I, 157. – Е, вижда се веке... Не ми остана веке сила... Да знайте. Сичко ми е готово там, в сандъка. И саван си имам... божигробски. – Не говори тъй, майко. Ще оздравейш. Д. Талев, Съч. IV, 644. Погребален саван. ● Обр. Безшумно броди призрак на смъртта, / грижливо допокрива с бял саван земята. П. К. Яворов, Съч. I, 153.

2. Прен. Поет. Нещо (сняг, мъгла, тъмнина и др.), което покрива някаква повърхност, обгръща нещо; покривало, покривка. Снежнобяла Витоша и Стара планина гледаха от своите мразовити висоти умрялото поле, не навсякъде покрито от парцалите на бял саван. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 161. Вятърът стихваше, а земята се криеше под белия снежен саван. Й. Тодоров, ЗГ, 216. Той бутна коня и препусна като луд да търси спасение, да се отърве от нощта, от нейния мъчителен саван. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 161. Помня, че през тая нощ снега / стелеше със бял саван земята. Хр. Ясенов, Събр. пр, 117.

– От гр. σἀβανον.


Източник: Речник на българския език (онлайн)