САВÀНА ж. Геогр. 1. Обширна равнина с висока тревна растителност и единични дървета (или групи от дървета) и храсти, разположена в тропичния или субекваториалния пояс. Вървяха по равното плато на саваната. Тревата, гъста и висока, се люлееше като някаква млада гора. Тук-там сред посърналата савана стърчаха като зелени могили огромните корони на баобабите. Гр. Угаров, ПСЗ, 128. Ти се намираш в една изолирана плантация, на десет мили далеч от другите владения, посред савана. ЧТК (превод), 325.
2. Обикн. мн. Природна зона, която се състои от територия с такива особености и е характерна за Африка, Южна Америка, Югоизточна Азия и Австралия. Тропичните области, които са в съседство с екваториалния пояс, са влажни и се наричат савани. Геогр. V кл, 67. Саваните заемат голяма част от много страни в Африка, Австралия, Индия, Мексико, Югоизточна Азия. З. Захариев, ГО, 208. Северната част на страната [Сенегал] спада в зоната на пустините и сухите степи, а южната – в зоната на тропическите тревисти степи, наричани савани. Й. Мелнишки, С, 7.
– От исп. sabana.