САВÀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геогр. Който се отнася до савана, характерен е за савана. Според климата се различават страни с умерен, тропичен, екваториален, влажен, мусонен климат. Според природната зоналност – страни със степни, пустинни, саванни, тундрови, полярни природни ландшафти. В. Кръстев, ОТС, 59. Саванната част на Южна Америка и широкият пояс от Африка на юг към Сахара са области със суров, неблагоприятен климат и твърде солени, неплодородни почви. Л. Балабански, ХД, 24. Като горски птици повечето от папагалите не са добри летци, но онези от тях, които обитават саванните и полупустинните терени, имат уверен полет и могат да извършват и по-далечни миграции. Зл. Боев, П, 145. В полите на вулкана [Килиманджаро] расте буйна екваториална растителност. Над нея са саванните треви, следват алпийските растения и най-горе е вечният сняг и лед. В. Великов и др., ГТ, 256. Саванна растителност. Саванна фауна. Саванен тип растителност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)