САВÀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до савак. Плоският затвор (савачната врата) представлява закритие на преливния отвор, което се придвижва във вертикална посока в канали на стълбовете. И. Илиев, ВТС, 29. Шлюзовите регулатори, конструирани като савачни устройства или като автомати за регулиране на водното ниво, при закритите дренажни системи се разполагат в специални шахти. Н. Радев, РУП, 191. По-голяма част от високите води [на р. Искър] се отвеждат автоматично чрез групата отливници и двата савачни преливника. Л. Маринова и др., РУИГ, 137-138. Савачна решетка. Савачна мрежа.


Източник: Речник на българския език (онлайн)