САВÒЕЦ, -òйци, м. Човек, който е роден или живее в Савоя (област в Източна Франция, обособена в миналото като самостоятелна държава – графство от ХІ в. и херцогство през ХV в. – ХVІІІ в.). Но каква е причината, поради която Иван Александър успял да привлече византийския император на своя страна в конфликта с маджари и савойци? Като се има предвид, че през посочения период ромеите съвършено ясно осъзнали, че не е възможно да се сключи нова църковна уния, отдръпването им от съюза със савойците и маджарите е лесно обяснимо. Хр. Димитров, БУОС, 237. Тази нерадостна съдба една от най-плодните земи на Европа бе поела още от антично време – цели армии биеха месец път, за да си дадат бой в Тракия. Напоследък чак каталани и савойци показаха тук какво могат; последваха ги турците. В. Мутафчива, ПШ 1975, 17. – Бебра се казвам, произхождам по права линия от принц Ойген, чийто баща е бил самият Луи XIV, а не някой си случаен савоец, както разправят. Н. Фурнаджиева, ТБ (превод), 105.