САВÒЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Савоя (област в Източна Франция, обособена в миналото като самостоятелна държава – графство от ХІ в. и херцогство през ХV в. – ХVІІІ в.) и до савоец. В Еникьой Ламартин имал възможност да опознае българите и техния бит. Той ги оприличава по обичаи на швейцарците и на савойските селяни, а по носия му напомнят немците. З. Петров, ЗНУ, 211-212. Преди да се присъедини на Франция областта Савоя, савойските депутати говореха на французки в Сардинската камара. М. Маджаров, ИР, 91. Знайте и помнете всички, че хиляда триста шестдесет и шест години след въплъщението на нашия бог Исус Христос имаше в Савоя един владетелен граф. Знайте, че аз, Огюст де ла Фром, савойски рицар, имах честта да му бъда приближен още от най-ранни години и да бъда с него до самия край. Й. Тодоров, ЗГ, 66. Савойски планини.
2. Който се отнася до династията, управлявала Савоя. Шильон станал резиденция на савойския двор.
◊ Савойско зеле. Къдраво зеле. Към зелевите зеленчуци се отнасят брюкселското, цветното, савойското зеле и алабашът. Хр. Дончев и др., СХС, 97. Къдраво зеле. Разпространено е в северните европейски страни. Познато е още под името савойско зеле. Д. Колев, СХП, 260.