САГЍЯ ж. Диал. Връхна женска дреха, обикн. бяла, носена в миналото; сая3. Върху ризата се облича сагия – от бял шаяк, украсата на която се състои в окичване с черни ресни до под мишниците и покрай ръкавните отвори. Хр. Вакарелски и др., ИО, 129. Премени се гюзел Тодора, / тенка ленена кошуля / сос моралия сагия, / та отиде на хорото. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 9. Къ ще да дойда за хоро, / като си немам кошуля, / кошуля, аго, сагия. Нар. пес., СбНУ L, 175.
– От гр. (диал.) σαγιά.